Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 27

Разказваше й как е минал денят му. Чифт мокасини по поръчка за заместник-министъра на външните работи, който си купувал обувките само от него. Сандали за полски дипломат и съпругата му. Разказваше й за свързаните с обувките суеверия — ако ги оставиш на леглото, смърт ще сполети семейството ти, обуеш ли си първо лявата обувка, кавга те чака.

— Освен ако не го направиш неволно в петък — добави Рашид. — А знаеш ли, че се смята за лоша поличба да вържеш заедно двете си обувки и ги закачиш на пирон?

Самият той изобщо не вярвал в тези неща. Според него суеверията били до голяма степен женски измислици.

Разказваше й неща, които беше чул на улицата, като това, че американският президент подал оставка след скандал.

Мариам, която никога не беше чувала за Никсън или за скандала, станал причина да си подаде оставката, не отвърна нищо. Чакаше с нетърпение Рашид да спре да говори, да загаси цигарата и да си тръгне. И едва когато го чуеше да пресича коридора, да отваря и затваря вратата на стаята си, железните пръсти, стиснали стомаха й, се отпускаха.

Но една вечер той загаси цигарата и вместо да й каже лека нощ, се облегна на вратата.

— Каниш ли се някога да изпразниш онова нещо — каза и кимна към куфара й. После скръсти ръце. — Разбрах, че ще ти трябва известно време. Но това не е нормално. Мина седмица и… Е, с една дума, от утре сутринта очаквам да започнеш да се държиш като съпруга. Фахмиди? Разбрано ли е?

Зъбите на Мариам затракаха.

— Искам отговор. — Да.

— Хубаво — рече той. — Ти какво си мислеше — че тук е хотел? Че аз съм някакъв съдържател на хотел? Е, това… Ох, ох. Ла иллаху илиллах. Какво казах за сълзите? А, Мариам? Какво ти казах за ревящите жени?

10

На другата сутрин, след като Рашид тръгна на работа, тя извади дрехите си от куфара и ги подреди в скрина. Донесе кофа вода от кладенеца и с един парцал изми прозореца на стаята си и на дневната. Премете подовете, изчисти паяжините от таваните и проветри къщата.

Накисна три чаши леща в една тенджера, намери нож, с който наряза няколко моркова и два картофа и също ги накисна. Разтърси се за брашно и го намери в дъното на един шкаф зад редица от мръсни буркани за подправки. Замеси тесто, както я беше учила нана, като го натискаше с възглавничката на дланта си, събираше краищата, обръщаше го и пак натискаше. После го посипа с брашно, зави го с влажна кърпа, сложи си хиджаб и се отправи към кварталната фурна.

Рашид й беше казал къде се намира тя — надолу по улицата, наляво, после веднага надясно, — но на нея й беше достатъчно да следва тълпата жени и деца, отправили се в същата посока. Децата, които вървяха след майките си или тичаха пред тях, бяха облечени в доста окърпени ризки. Панталонките им изглеждаха възголеми или омалели, а каишките на сандалите им бяха прокъсани. Децата търкаляха пред себе си стари велосипедни гуми, които пошибваха с пръчки.

Майките им вървяха на групи по три-четири, някои в бурки, други не.

Мариам чуваше пискливото им бърборене, усилващия се смях. Докато вървеше с наведена глава, тя дочуваше откъслеци от добродушните им шеги, всичките по повод болни деца или мързеливи, неблагодарни съпрузи.