Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 20

— Е — започна Афсун, — аз… ние те извикахме тук, защото имаме да ти съобщим много хубава новина.

Мариам вдигна очи. Долови как жените си размениха бързи погледи над главата на Джалил, който се беше отпуснал на стола, вперил невиждащи очи в каната на масата. Хадиджа, най-старата от трите, обърна очи към Мариам, на която й се стори, че и това е било обсъдено и решено, преди да я повикат.

— Имаш кандидат — рече Хадиджа.

Стомахът й се сви.

— Какво имам? — попита тя с вцепенени устни.

— Хастегар. Кандидат-жених. Името му е Рашид — продължи Хадиджа. — Приятел е на един човек, с когото баща ти търгува. Рашид е пущун, от Кандахар, но живее в Кабул, в квартала Дех-Мазанг. Има си собствена двуетажна къща.

Афсун кимаше, а сетне додаде:

— И говори фарси като нас, като теб. Тъй че не се налага да учиш пущу.

Мариам усети тежест в гърдите. Стаята се залюля нагоре-надолу, подът под краката й се разклати.

— Той е обущар — заобяснява Хадиджа. — Но не някакъв уличен обущар, не, не. Има си собствена работилница и е един от най-търсените майстори в Кабул. Прави обувки за дипломати, за президентското семейство… за хора от висшата класа. Така че, както разбираш, няма да му е трудно да те издържа.

Мариам впери поглед в Джалил, а сърцето й щеше да изхвръкне.

— Истина ли е? Истина ли е това, което тя казва?

Но Джалил не вдигна очи към нея, а продължи да хапе долната си устна, вторачен в каната.

— Е, вярно, че е малко старичък за теб — обади се Афсун. — Но едва ли е повече от… четирийсет. Най-много да е на четирийсет и пет. Нали така, Наргис?

— Ами да. Но аз съм виждала да дават деветгодишни момичета на двайсет години по-стари от твоя кандидат, Мариам. Всички сме виждали. На колко си ти, на петнайсет? Хубава, солидна възраст да се задомиш.

При тези думи всички закимаха ентусиазирано. На Мариам не й убягна, че не отвориха дума за сестрите й Сайде или Нахид, и двете на нейната възраст, и двете ученички в училището „Мехри“ в Херат, и двете с намерение да продължат в Кабулския университет. За тях петнайсет явно не беше хубава, солидна възраст за задомяване.

— А освен това — продължи Наргис — и той е преживял тежка загуба. Жена му умряла при раждане преди десет години. А след това, преди три години, синът му се удавил в едно езеро.

— Много тъжно, да. През последните няколко години си търсел жена, но не намерил подходяща.

— Не искам — каза Мариам и погледна Джалил. — Не го ща. Не ме карай. — Отвращаваха я плачевните умолителни нотки в гласа й, но не можа да се сдържи.

— Хайде, бъди разумна, Мариам — рече една от съпругите.

— Мариам вече не следеше кой какво казва. Продължи да гледа втренчено Джалил и да чака той да отвори уста, да каже, че всичко това не е истина.

— Не можеш да прекараш остатъка от живота си тук.

— Не искаш ли да имаш свое семейство?

— Да.

— Свой дом и деца?

— Трябва да продължиш напред.

— Вярно, че е за предпочитане да се омъжиш за местен, за таджик. Но Рашид поне е здрав и се интересува от теб. Има дом и работа. Това е най-важното, нали? А Кабул е красив и интересен град. Може да нямаш друга такава възможност.