Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 162

Лайла чисти с прахосмукачка, сменя чаршафи и бърше прах. Тарик търка мивките и ваните, почиства тоалетните и забърсва линолеума. Той зарежда полиците с чисти кърпи, миниатюрни шишенца с шампоан и ухаещи на бадем сапунчета. Азиза е поела задачата да пръска и забърсва прозорците и докато работи, куклата е неизменно до нея.

Лайла й е казала за Тарик няколко дни след тяхната никка.

Странно е това, което става между Азиза и Тарик, мисли си недоумяващо тя. Азиза вече довършва изреченията му, а той нейните. Подава му неща, преди да ги е поискал.

Вечер на масата си разменят тайни усмивки, все едно се познават от много време, сякаш са приятели, срещнали се след продължителна раздяла.

Когато Лайла й каза, Азиза сведе замислен поглед към ръцете си и след дълго мълчание каза:

— Харесвам го.

— Той те обича.

— Така ли каза?

— Не е нужно да го казва, Азиза.

— Искам да знам всичко, разкажи ми.

И Лайла й разказа.

— Баща ти е добър човек. Най-добрият на света.

— Ами ако си отиде?

— Никога няма да си отиде. Погледни ме, Азиза. Баща ти никога няма да те нарани и никога няма да си отиде.

Облекчението по лицето на дъщеря й я покруси и умили.

Тарик купи на Залмай конче-люлка и му направи каручка. Беше се научил от един затворник да прави животни от хартия, тъй че нагъна, изряза и превърна безброй листове хартия в лъвове и кенгура за него, в коне и яркочервени птици.

Но Залмай отхвърля безцеремонно, понякога злобно тези опити за преговори.

— Ти си магаре — крещи той. — Не ти ща играчките.

— Залмай! — ахва Лайла.

— Всичко е наред — казва Тарик. — Всичко е наред, Лайла. Остави го.

— Ти не си моят баба джан! Той все пътува, но като се върне, ще те пребие! И ти няма да можеш да избягаш, защото той има два крака, а ти само един.

Вечер Лайла притиска Залмай и декламира с него молитвите за спасение от Бабалу. Когато той пита, тя пак му казва лъжата, казва му, че неговият татко е заминал надалеч и тя не знае кога ще се върне. Отвращава се от себе си, че мами така едно дете.

Лайла осъзнава, че тази срамна лъжа ще трябва да бъде повтаряна отново и отново. Защото Залмай ще пита и когато скача от люлка, и когато се събужда от следобеден сън, а и по-късно, когато ще е достатъчно голям, за да си завързва обувките и да ходи сам на училище. Лъжата ще трябва да бъде повтаряна.

Лайла си дава сметка, че в някакъв момент въпросите ще пресъхнат. Постепенно Залмай ще престане да се чуди защо баща му го е напуснал. И няма вече да го съзира до някой светофар, няма да се припознава в прегърбените възрастни хора на улицата или в кафенетата на открито. И някой ден, докато върви по брега на река или поглежда през прозореца навалелия сняг, ще остане поразен, че липсата на баща му вече не е зейнала рана. Че сега се е превърнала в нещо по-безболезнено. Като герой от книгите, любим герой, обвит в тайнственост.