Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 160

Макар да имаше и красиви моменти, Мариам знаеше, че в по-голямата си част животът беше немилостив към нея. Но докато изминаваше последните двайсет крачки, й се прииска да има още малко от него. Щеше й се да може да види отново Лайла, да чуе звънкия й смях, да седне още веднъж с нея на кана чай и натрошена халва под звездното небе. Страдаше, че никога няма да види порасналата Азиза, нямаше да види красивата млада жена, в която щеше да се превърне тя, нямаше да оцветява дланите й с къна и да хвърля ногул на сватбата й. Никога нямаше да си играе с децата й. Толкова би й харесало това — да е стара и да си играе с децата на Азиза.

Когато наближи гредата, мъжът зад нея й каза да спре и тя се подчини. Видя през мрежата на бурката как сянката на ръцете му вдига сянката на автомата.

В тези последни мигове Мариам искаше толкова много неща. Но когато затвори очи, вече не изпитваше съжаление, а някакво спокойствие и лекота. Помисли си как бе дошла на този свят — харами на бедна селянка, нежелано създание, плод на злощастна грешка. Троскот. И все пак напускаше света като жена, която е обичала и е била обичана. Напускаше го като приятелка, спътница, закрилница. Като майка. Като човек, който най-сетне е показал характер. Не, не е чак толкова лошо, че трябва да умра така, помисли си Мариам. Не е чак толкова страшно. Смъртта й беше справедлив завършек на несправедливо започнал живот.

Последното, което изплува в съзнанието й, бяха няколко думи от Корана. Прошепна ги задъхано:

— Той създаде небето и земята с истината; Той кара нощта да скрива деня и деня да пропъжда нощта; и слънцето и луната да си помагат; всеки стига до края на отпуснатото му време; Той е Силата, великият Все опрощаващ.

— На колене — заповяда талибанът.

— О, Господи! Прости и се смили, защото Ти си най-милостивият.

— На колене, хамшира. Гледай надолу.

И Мариам се подчини на заповед за последен път.

Четвърта част

48

Тарик страда от главоболие.

Някои нощи Лайла се събужда и го намира седнал на ръба на леглото да се клати напред-назад, вдигнал долната си риза на главата. Казва, че главоболията започнали в Назир Бах, а после се влошили в затвора. Понякога дори повръща и не вижда с едното око. Обяснява, че в едното му слепоочие сякаш се забива касапски нож, минава с бавно въртене през мозъка му и излиза от другата страна.

— Дори усещам вкуса на метала още преди главата да ме зацепи.

Понякога Лайла мокри кърпа и я слага на челото му. Това помага донякъде. Помагат и кръглите бели хапчета, предписани от лекаря на Сайед. Но има нощи, когато той стене от болка, очите му кръвясват, целият се тресе. При такива пристъпи Лайла сяда до него, масажира тила му, стиска ръцете му и усеща хладината на брачната му халка в дланта си.

Ожениха се в деня, когато пристигнаха в Мъри. Сайед, изглежда, си отдъхна, когато Тарик му каза, че ще се женят, защото нямаше да му се налага да обсъжда деликатния проблем на незаконното съжителство в хотела му. Сайед е съвсем различен от човека, когото Лайла си е представяла с румено лице и очи като грахчета. Има посребрени червеникави мустаци със завити нагоре тънки краища и дълга рошава коса, сресана назад. Говори тихо и възпитано, има премерена реч и плавни движения.