Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 161

Сайед беше този, който повика свой приятел молла за тяхната никка, и този, който дръпна Тарик настрани и му даде пари. Тарик не искаше да ги вземе, но Сайед настоя. После Тарик излезе и се върна с две обикновени тънки халки. Ожениха се по-късно същата вечер, след като децата си легнаха.

В огледалото под зеления воал, с който моллата покри главите им, очите на Лайла срещнаха очите на Тарик. Нямаше сълзи, нямаше подобаващи за случая усмивки, нито прошепнати клетви за вечна любов. В пълната тишина Лайла погледна отраженията им в огледалото, преждевременно състарените лица, торбичките и бръчките по някогашните гладки млади лица. Тарик отвори уста и понечи да каже нещо, но точно тогава някой дръпна воала и Лайла не успя да разбере какво всъщност се канеше да каже.

Същата нощ те лежаха на леглото като мъж и жена, а децата спяха до тях на походни легла. Лайла си спомни лекотата, с която някога огласяха въздуха, объркания бурен поток от думи. Спомни си как винаги се прекъсваха, как се дърпаха за яките, за да наблегнат на нещо, как бързо се разсмиваха и колко нетърпеливи бяха да си доставят радост един на друг. Толкова много бяха преживели след онези детски дни, толкова много неща трябваше да се кажат. Но в тази първа нощ съдбовността на всичко това лиши Лайла от думи. Тази нощ й стигаше блаженството да е до него. Блаженството да знае, че той е тук, да усеща топлината му до себе си, да лежи с него, главите им да се докосват, а дясната му ръка да е вплетена в лявата й.

Когато посред нощ се събуди от жажда, откри, че ръцете им все така са вкопчени една в друга с побелели кокалчета, сякаш са деца, стиснали конците на балоните.

Лайла харесва хладните мъгливи утрини на Мъри и ослепителния залез, тъмното великолепие на нощното небе; зеленината на боровете и мекия кафяв цвят на катеричките, стрелкащи се по мощните стволове на дърветата; внезапните проливни дъждове, които подгонват купувачите на сушина в Мола. Харесва магазинчетата за сувенири и всевъзможните хотели и дори оплакванията на местните жители от неспирното строителство, което унищожавало природната красота на Мъри. На Лайла й е чудно, че някой може да се оплаква, задето се строят сгради. В Кабул биха се радвали.

Харесва й, че имат баня. Не на двора, а в самата къща, истинска баня с тоалетна, с течаща вода, душ, а също и мивка с два крана, от които с едно леко завъртане пускаш топла или студена вода. Обича да се събужда сутрин от мекането на Альона и безобидното гълчене на готвачката Адиба, която твори чудеса в кухнята.

Понякога, когато гледа как Тарик спи, как децата мърморят и се въртят насън, Лайла се задавя от вълнение и благодарност и очите й се насълзяват.

Сутрин тя следва Тарик от стая в стая. Връзката ключове на кръста му подрънква, а в една гайка на панталона му е затъкнат спрей за прозорци. Лайла носи кофа, пълна с кърпи и бърсалки, дезинфектант, четка за тоалетна и препарат за мебели. Азиза ги следва неотклонно, хванала парцал с дръжка в едната ръка, а в другата — пълната с боб кукла, която Мариам й бе направила. Начумереният Залмай се влачи неохотно след тях, винаги най-отзад.