Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 149

Мариам понечи да го спре, но той я блъсна и профуча запъхтян край нея. После, без да каже и дума, замахна с колана към Лайла. Направи го толкова бързо, че тя нямаше време да отстъпи, да се свие или поне да вдигне ръка, за да се предпази от удара. Докосна с пръсти слепоочието си, видя кръвта, погледна изненадано Рашид. В очите й се четеше недоумение, но това трая само миг-два и те заблестяха с ненавист.

Рашид отново замахна.

Този път Лайла се предпази, като вдигна ръка и понечи да хване колана. Само че не успя и Рашид отново го стовари върху нея. За миг тя все пак успя да хване колана, но той го изтръгна от ръката й и пак я шибна. После Лайла хукна из стаята, Мариам не спираше да крещи и да умолява Рашид, а той тичаше след Лайла, после й препречи пътя и отново я шибна. В един миг Лайла се стрелна и го удари по ухото, което го накара да изпсува гневно и да я подгони още по-яростно. Хвана я, блъсна я в стената и отново я замлати с колана. Катарамата се стоварваше по гърдите, раменете, вдигнатите й ръце, пръстите и ги разкървяваше.

Мариам не преброи колко пъти изплющя коланът, колко умолителни думи изкрещя тя на Рашид, колко кръга направи около заплетеното кълбо от зъби, юмруци и колан, преди да види как в лицето му се забиват пръсти, нокти дерат челюстите му, вкопчват се в косата му и драскат челото му. Загуби представа колко време мина, преди да осъзнае с потрес и наслада, че пръстите са нейните.

Той пусна Лайла и се обърна към нея. Отначало я гледаше със замъглен поглед, след това очите му се свиха и се вторачиха с интерес. Погледът в тях се смени от недоумение в изумление, последва неодобрение и дори разочарование.

Мариам си спомни как първия път, когато видя очите му в огледалото под сватбения воал в присъствието на Джалил, безразличният им поглед се плъзна по стъклото и срещна нейния — хрисим, отстъпчив, почти извинителен.

Извинителен.

Сега в същите тези очи Мариам видя каква глупачка е била.

Запита се била ли е невярна съпруга. Самодоволна? Непочтена? Недостойна? Груба? Какво лошо беше сторила умишлено на този човек, че да си заслужи злобата му, непрестанните побои, удоволствието, с което я тормозеше? Нима не се бе грижила за него, когато беше болен? Не беше ли гощавала приятелите му, не беше ли чистила и шетала покорно след него?

Нима не беше посветила на този мъж младостта си?

С какво бе предизвикала неговата ненавист?

Коланът тупна на пода, когато Рашид го пусна, за да се нахвърли върху нея. Това туп означаваше, че някои неща трябваше да се извършат с голи ръце. Но тъкмо когато той вече се привеждаше над нея, Мариам видя как зад него Лайла грабна нещо от пода. Видя как ръцете й се вдигнаха, увиснаха във въздуха, а после се стовариха върху лицето му. Строши се стъкло и по пода се посипаха парчета от счупената чаша. По ръцете на Лайла имаше кръв, кръв бликна и от бузата на Рашид и потече по врата и ризата му. Той се извърна с озъбена уста и святкащи очи.