Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 114

— Дано сте добре дошли — каза мъжът на предната седалка и запали цигара.

— Ти! — викна той на Мариам. — Ти чакай тук. Тя седна кротко на дивана.

— Вие двете, горе!

Рашид сграбчи Лайла за лакътя и я повлече по стълбата. Все още беше с обувките, с които ходеше на работа — не си беше обул джапанките, не си беше свалил часовника, дори не си беше съблякъл палтото. Лайла си представи как преди час или преди минути е нахълтвал от стая в стая, тряскал е вратите, невярващ на очите си, и е псувал като обезумял.

В коридора горе Лайла се обърна към него и каза:

— Тя не искаше да го прави. Аз я накарах. Тя не искаше да тръгва…

Не видя връхлитащия юмрук. В един момент говореше, а в следващия беше на четири крака с широко отворени очи и пламнало лице. Все едно летящо гюле я беше блъснало в слънчевия сплит. Осъзна, че е изтървала Азиза, която пищеше. Опита се да си поеме дъх и да каже нещо, но издаде само задавени хрипове. От устата й потече лига.

После я повлече за косата. Видя как грабна Азиза, видя как сандалите й паднаха, видя ритащите тънки крачка. Той изтръгна цял кичур от косата й и Лайла се просълзи от болка. Видя как кракът му отваря с ритник вратата на Мариам, как Азиза полита и тупва на леглото. Той пусна косата й и заби носа на обувката си в лявото й бедро. Тя зави от болка, а той затръшна вратата след себе си. В ключалката изтрака ключ.

Азиза продължаваше да пищи. Лайла лежеше на кълбо върху пода и дишаше тежко. Вдигна се на ръце и долази до леглото. Протегна се към детето си.

Побоят долу започна. Звуците, които Лайла чуваше, бяха глухи и равномерни. Нямаше ругатни, писъци, молби, скимтене, а само ритмично нанасяне и понасяне на удари, онова повтарящо се бух, бух от нещо твърдо, биещо по плът, тъп звук от блъскане в стена, раздиране на дреха. На моменти Лайла чуваше тичащи стъпки, безмълвна гонитба, преобръщане на мебели, звънтене на стъкло, а после пак онова бух, бух.

Лайла взе Азиза на ръце и нещо топло намокри отпред бурката й, когато детето се напишка.

Долу тичането и гонитбата най-сетне спряха. Сега звукът беше като от начукване на телешки бут с дървена бухалка.

Лайла люля Азиза, докато звукът утихна и когато чу външната врата да се отваря, а после да се затръшва, пусна детето на пода и надникна през прозореца. Видя Рашид да стиска Мариам за врата и да я води през двора. Мариам беше боса и превита на две. Имаше кръв по ръцете му, кръв по лицето й, по косата, по врата, надолу по гърба й. Ризата й беше раздрана отпред.

— Съжалявам, Мариам — изкрещя Лайла в стъклото.

Видя го как я бутна в бараката за инструменти. Влезе и той и излезе с чук и няколко дълги дъски. Затвори вратата и щракна катинара. Провери дали е заключен, а после заобиколи зад бараката и взе стълбата.

След няколко минути лицето му беше на прозореца на Лайла с пирони в ъглите на устата. Косата му беше разчорлена. На челото му имаше кървава драскотина. Щом го видя, Азиза писна и зарови лице под мишницата на Лайла.