Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 116

Събуди се отново — не от петлите или азана, а от влаченето на нещо тежко. Чу изщракване. Внезапно стаята се обля в светлина и болка прониза очите й. Лайла надигна глава, примижа и закри очи с ръка. През пролуките между пръстите си видя огромен размазан силует в правоъгълник от заслепяваща светлина. Силуетът се размърда. После една сянка приклекна до нея, надвеси се и един глас заговори в ухото й:

— Ако се опиташ да го направиш още веднъж, ще ви намеря. Кълна се в името на Пророка, че ще ви открия. И тогава няма да има съд в тази затрита държава, който да ме осъди за онова, което ще направя. Първо с Мариам, после с нея и накрая с теб. И ще те накарам да гледаш. Разбираш ли ме? Ще те накарам да гледаш.

И излезе от стаята. Но не и преди да я ритне над хълбока, след което Лайла дни наред щеше да пикае кръв.

37

Септември 1996 г.

Две и половина години по-късно, на 27 септември сутринта, Мариам се събуди от викове и клаксони, фойерверки и музика. Изтича в кухнята и завари Лайла на прозореца, качила на раменете си Азиза.

— Талибаните са тук — каза тя.

Мариам за пръв път чу за талибаните преди две години, през октомври 1994 година, когато Рашид донесе новината, че те са разгромили муджахидините в Кандахар и са превзели града. Били партизански сили, каза той, сформирани от млади пущуни, чиито семейства избягали в Пакистан по време на войната със Съветския съюз. Повечето били израснали, а някои дори родени в бежански лагери край границата и в пакистански медресета, където моллите ги посвещавали в шариата. Водач им бил тайнствен неграмотен едноок отшелник, някакъв си молла Омар, който — каза развеселено Рашид — сам се нарекъл Амир-ал Муминин, водач на правоверните.

— Истината е, че тези момчета нямат никакви корени — каза Рашид, без да се обръща към никоя от двете. След безуспешното бягство преди две години и половина Мариам знаеше, че тя и Лайла са станали за него едно и също същество, еднакво жалки, еднакво заслужили неговото недоверие, презрение и пренебрежение. Когато той приказваше, Мариам имаше чувството, че разговаря със самия себе си или с някой невидим в стаята, който за разлика от тях с Лайла беше достоен да чуе мнението му.

— Те може да нямат никакво минало — каза Рашид, докато пушеше и гледаше в тавана, — може да не знаят нищо за света или за историята на страната. Да. И в сравнение с тях Мариам да е професорка. Ха! Наистина. Но я се огледайте наоколо. Какво виждате? Корупция, алчни, въоръжени до зъби муджахидини, забогатели от хероин, обявили джихад едни на други и убиващи всеки, оказал се между тях. Само това. Талибаните поне не са покварени и корумпирани. Уаллах, когато дойдат, ще разчистят това място. Ще донесат мир и ред. И хората няма вече да мрат от куршуми, като излязат за мляко. Няма да има повече ракети! Помислете за това!