Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 107

Но Азиза само измъркваше доволно и заравяше още по-дълбоко лице. Тогава Мариам замираше. Очите й се насълзяваха. Сърцето й литваше. И тя се чудеше как след всичките тези години на пустота е намерила в това малко същество първата истинска близост в своя безрадостен самотен живот.

В самото начало на следващата година, през януари 1994-та, Достум наистина премина от другата страна. Присъедини се към Гулбудин Хекматияр и зае позиция до Бала Хисар, старата крепостна стена в планината Шир Дарваза, която се извисяваше близо до града. Двамата заедно настъпваха срещу силите на Масуд и Рабани в Министерството на отбраната и Президентския дворец. Обстрелваха се с артилерийски огън от двата бряга на река Кабул. Улиците се покриха с трупове, изпочупени стъкла и метални отломки. Настана плячкосване, зачестиха убийствата и изнасилванията, чиято цел бе сплашване на хората и възнаграждаване на милицията. Мариам чу за жени, които се самоубивали от страх да не бъдат изнасилени, и за мъже, които заради честта си убивали своите изнасилени жени и дъщери.

Азиза пищеше от пукота на минохвъргачките. За да я разсее, Мариам редеше на пода зърна ориз във формата на къщи, петли или звезди и позволяваше на детето да ги разпръсва. Рисуваше й слонове с едно непрекъснато движение, както я беше научил Джалил.

Рашид каза, че всеки ден убивали десетки цивилни. Обстрелвали болници и складове с медикаменти. Колите с хранителни запаси не стигали до града, защото били ограбвани и обстрелвани. Мариам се питаше дали и в Херат се водят такива битки и ако е така, как се справя молла Файзула, а и Биби с нейните синове, снахи и внуци. И, разбира се, Джалил. Дали и той като нея се укриваше? Или беше взел жените и децата си и беше напуснал страната? Надяваше се да е някъде жив и здрав, да е успял да се измъкне от това клане.

Боевете принудиха дори Рашид да си остане цяла седмица вкъщи. Той залости портата, заложи капани в двора, заключи входната врата и я барикадира с една кушетка. Крачеше напред-назад из къщата, пушеше, надничаше през прозореца, чистеше си пистолета и ту слагаше, ту вадеше пълнителя. На два пъти под предлог, че е видял някого да се опитва да прескочи дувара, стреля към улицата.

— Карат насила малки момчета да се присъединяват към тях — каза той. — Това правят муджахидините. Посред бял ден, с насочени в главите им дула. Отмъкват ги направо от улицата. А ако бойци от противниковата милиция заловят тези момчета, на свой ред ги измъчват. Убиват ги с ток, това чух, или смазват топките им с клещи. Карат ги да ги заведат в къщите си. После нахлуват вътре, убиват бащите, изнасилват сестрите и майките. — Той размаха пистолета над главата си. — Само да са посмели да припарят в дома ми. Ще смажа техните топки! Ще им пръсна главите! Знаете ли какъв късмет имате вие двете, че мъжът ви не се плаши и от самия дявол?

Рашид погледна към пода и забеляза Азиза.

— Не ми ходи по петите — сопна й се той и се прицели наужким в нея. — Престани да вървиш след мен! Махай се! Махай се да не те настъпя.