Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 105

— Носи се слух — каза Рашид на масата същата вечер, мляскайки шумно, без изобщо да забелязва Азиза или жълтата й пижамка, — че Достум се кани да си смени позицията и да се присъедини към Хекматияр. На Масуд ще му дойде нанагорно да се бие с тия двамата. Да не забравяме и хазарите. — Той набучи парче патладжан от туршията, която Мариам беше направила през лятото. — Да се надяваме, че това е само слух. Защото, ако излезе истина, сегашната война — размаха мазна ръка той — ще изглежда като детска игра.

По-късно легна върху нея, както си беше с дрехите; само смъкна панталона си до глезените и се облекчи набързо. Когато спря да се тресе отгоре й, той се претърколи и заспа на мига.

Лайла се измъкна от леглото и намери Мариам в кухнята, където чистеше две пъстърви, клекнала на пода. До нея имаше купа с накиснат ориз. Кухнята миришеше на дим, препържен лук и риба.

Лайла седна в ъгъла, покри колене с края на ризата си и каза:

— Благодаря.

Мариам се направи, че не я чува. Тя наряза едната риба и взе втората. Отстрани перките с назъбен нож, обърна я с корема нагоре и я разпра с един замах от опашката до хрилете. Лайла я наблюдаваше как пъхва палец в устата на рибата, мушва го надолу и сръчно измъква вътрешностите с другата ръка.

— Дрешките са прекрасни.

— Не ми потрябваха — измърмори Мариам. Метна рибата на изцапания със сива слуз вестник и й отряза главата. — Или ще са за дъщеря ти, или за молците.

— Къде се научи така добре да чистиш риба?

— Като малка живеех край един поток. Сама си я хващах.

— Никога не съм била на риболов.

— Не е кой знае какво. Повечето е чакане — каза Мариам и разряза изкормената пъстърва на три парчета.

— Сама ли ги уши?

Мариам кимна.

— Кога?

Мариам изплакна парчетата в купа с вода.

— Когато бях бременна първия път. Или може би втория. Преди осемнайсет-деветнайсет години. Така или иначе много отдавна. Както казах, не ми потрябваха.

— Много добра шивачка си. Защо и мен не ме научиш?

Мариам сложи измитите парчета в чиста купа. Вдигна глава — от пръстите й капеше вода — и погледна Лайла така, сякаш я виждаше за пръв път.

— Миналата нощ, когато той… Никой досега не ме е защитавал — каза тя.

Лайла се взря в отпуснатите й бузи, в увисналите клепачи, в дълбоките бръчки около устата й — забеляза всичко това, сякаш и тя я виждаше за пръв път. И за пръв път съзря не лице на враг, а лице, белязано от стаена болка, безропотно тегло, покорство и примирение. Лайла се запита дали ако остане тук, след двайсет години това няма да е собственото й лице.

— Не можех да му позволя да те бие — каза. — Отраснала съм в семейство, в което не се вършеха такива неща.

— Това е твоето семейство сега. Трябва да свикнеш.

— Не и с това, не.

— Ще ти посегне и на теб, да знаеш — рече Мариам и си избърса ръцете в парцал. — Много скоро. А и ти му роди дъщеря. Така че твоят грях е по-непростим и от моя.