Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 35

Опърпаният мъж се поклони.

— Ваше величество, простете ми, задето ви събудих. Съжалявам, че толкова закъснях. Вашите войници убиха двама от моите придружители, аз също едва се отървах.

Той извади документи, с които да докаже своята самоличност. Целият се тресеше, защото знаеше каква участ може да сполети понякога вестоносците, донесли лоши новини.

Кралят погледна документите само за миг.

— Хайде, човече, говори.

— Мадите, Ваше величество…

— Какво мадите?

Пратеникът пристъпи от крак на крак и вдигна ръка към лицето си, за да спре тракането на зъбите си.

— Господарю, принцеса Симода Тал е мъртва. Мадите я убиха.

Настъпи тишина. После Есомбер избухна в смях.

IV

Изобретението от Косгат