Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 34

— Намери някой друг.

— Няма време. Ще ни изколят като пилци. Хайде!

Кара-Бансити тръгна по коридора. Есомбер се озърна през рамо към Мирдем-Ингала, която се бе изправила и го гледаше предизвикателно. Той изруга и забърза след анатома.

В дъното на коридора имаше балкон, който се издаваше над вътрешния двор на палата. Есомбер застана до Кара-Бансити и се взря в мрака.

Въздухът беше топъл и гъст, сякаш всмукваше в себе си шума на прибоя. Хоризонтът се бе снишил под тежестта на огромното небе.

Съвсем наблизо се движеха трепкащи пламъчета, изчезваха и отново се появяваха. Есомбер, все още полупиян, ги наблюдаваше с недоумение.

— Сред дърветата насам идват хора — обясни застаналият зад гърба му Кара-Бансити. — Може да са само двама. Явно в тревогата си не прецених точно броя им.

— И какво искат?

— Уместен въпрос, ваша светлост. Ще сляза да проверя, ако вие останете тук. Почакайте ме, аз ще разузная и веднага се връщам.

Кара-Бансити стрелна с лукав поглед ухажора.

Есомбер, опрял лакти на парапета, се залюля и за по-сигурно трябваше да се облегне на стената. Чу как Кара-Бансити извика нещо, а пришълците му отговориха. Есомбер затвори очи и се вслуша в гласовете им. Освен тях долавяше много други гласове, някои сърдити, които му отправяха упреци, само че не разбираше за какво го обвиняваха. Светът се клатушкаше.

Той се съвзе, когато Кара-Бансити се обади някъде отдолу.

— Какво казвате?

— Лоши новини, ваша светлост, не мога да викам. Най-добре слезте долу.

— Какво се е случило?

Кара-Бансити не отговори, а продължи да си мърмори с новодошлите. Есомбер се отблъсна от стената, прекоси със залитане коридора и почти се свлече надолу по стълбата.

— По-пиян си, отколкото те мислех, глупако — каза той на глас.

Докато се измъкваше с олюляване през отворената врата, едва не се сблъска с Кара-Бансити и още един мъж с измъчен вид, целият покрит с прах, който държеше факел. Зад него друг мъж, също толкова прашен, се озърташе в тъмното, като че се боеше от преследване.

— Кои са тези?

Окаяният на вид човек изгледа недоверчиво Есомбер и отвърна:

— От Олдорандо сме, ваше благородие, от двора на Негово величество крал Сайрен Стунд. Тежък път изминахме. Прекосихме цялата страна, без дъх останахме. Нося вести за крал Джандол-Анганол и ще ги предам само на него.

— Кралят спи. Какво ви води при него?

— Лоши вести нося, господине, трябва да му ги предам лично.

Есомбер, който вече беше готов да избухне, обясни кой е. Пратеникът го гледаше все така непоколебимо.

— Господине, ако наистина сте този, за когото се представяте, значи е във ваша власт да ме въведете при краля.

— Ваша светлост, бих могъл и аз да го придружа — предложи Кара-Бансити.

И четиримата влязоха в двореца, като преди това угасиха факлите и ги оставиха пред входа. Кара-Бансити поведе останалите към голямата зала, където на пода безразборно бяха налягали спящи мъже. Отиде при краля и го разтърси без много церемонии.

Джандол-Анганол се събуди и тутакси скочи с ръка върху дръжката на меча.