Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 33

Някой почука. Кралицата стана и пристъпи към вратата.

— Кой е?

— Кралският свещеник, госпожо, с молба да ме приемете.

Тя се поколеба, въздъхна и дръпна резето. В стаята влезе ухиленият до уши Есомбер.

— Е, не е точно свещеникът, мадам, но е почти същото, обаче аз мога да ви предложа по-истинска утеха от нашия беден пастир.

— Моля ви, излезте. Не желая да разговарям с вас. Не се чувствам добре. Сега ще повикам стражата.

Кралицата пребледня. Ръката, с която се подпря на стената, трепереше. Широката му усмивка не й вдъхваше никакво доверие.

— Всички са пияни. Дори аз съм пиян. Аз, образецът на съвършенството, гордостта на достопочтения си баща, малко си пийнах.

Той затръшна вратата с ритник, сграбчи кралицата за ръката и я тласна пред себе си. Беше принудена да седне на дивана.

— Хайде, госпожо, не бъдете негостоприемна. Посрещнете ме както се полага, защото аз съм на ваша страна. Дойдох да ви предупредя, че вашият бивш съпруг има намерението да ви убие. Положението е тежко, вие и дъщеря ви се нуждаете от закрила. Аз мога да ви осигуря защита, ако се държите достатъчно добре с мен.

— Не исках да се държа нелюбезно. Просто съм изплашена, господине, но страхът не би ме принудил да направя нещо, за което после да съжалявам.

Въпреки съпротивата й той я сграбчи и я притисна силно.

— После! Това, мадам, е разликата между вашия пол и моя. За жените винаги има „после“. Това се обяснява с факта, че вие често забременявате. Пуснете ме в своето благоуханно гнезденце и, кълна се, няма да се наложи да съжалявате за никакво „после“! А аз ще се наслаждавам на своето „сега“!

Мирдем-Ингала замахна и го зашлеви. Той облиза устни.

— Слушайте какво ще ви кажа. Поверихте ми писмото, което изпратихте до Ц’саря, нали така, моя прекрасна бивша кралице? В него твърдите, че Джандол-Анганол възнамерява да ви убие. Вашият куриер ви предаде. Той продаде писмото на бившия ви съпруг, който прочете всички ваши хули за него.

— Скуф-Бар да ме е предал? Не, той винаги ми е служил вярно!

Есомбер хвана ръцете й.

— В новото си положение не разполагате с никого, на когото да се доверите. Никой, освен мен. Аз ще бъда ваш защитник, стига да се държите подобаващо.

Кралицата се обля в сълзи.

— Джан още ме обича, знам това! Разбирам душата му.

— Той ви мрази и жадува за обятията на Симода Тал.

Есомбер започна да се разкопчава. В този миг вратата се отвори. Кара-Бансити нахълта вътре и застана в средата на стаята, опрял ръце на хълбоците си. Пръстите на дясната му ръка опипваха дръжката на ножа.

Есомбер скочи, като придържаше панталона си да не падне, и заповяда на анатома да се махне. Кара-Бансити не помръдна. Лицето му беше страшно от нахлулата кръв. В този миг приличаше на изпечен главорез.

— Господине, трябва да ви помоля незабавно да приключите с утешенията, колкото и да се нуждае от тях нещастната дама. Дръзнах да ви обезпокоя, тъй като дворецът няма стража, а от север се приближава някакъв въоръжен отряд.