Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 32

Бурята все така вилнееше и трябваше да запалят лампите. Доведоха нови хубавички пленнички, засвири музика. Войниците също си направиха пиршество на брига, под платнени навеси.

Кралят пиеше вино от фурми и ядеше сребрист шаран с ориз, пикантно подправен с шафран.

По едно време покривът протече.

— Ще поговоря с Мирдем-Ингала и ще се видя с дъщеричката си Татро — реши кралят.

— Не, това ще бъде неблагоразумно. Жените понякога унижават мъжете. Ти си крал, а тя е едно нищо. Когато си тръгнем, можем да вземем дъщеря ти с нас. Само да се успокои морето. Предлагам да прекараме нощта в това твое гостоприемно решето.

Малко по-късно Есомбер се опита да изтръгне краля от мълчанието му.

— Имам подарък за тебе. Сега е моментът да ти го поднеса, преди да ни се съберат очите от пиене.

Плъзна ръце по кадифения си костюм, попипа един от джобовете и измъкна малка кутия с извезан капак.

— Това е подарък от Баткаарнет-тя, кралицата на Олдорандо, с чиято дъщеря скоро ще се свържеш в брачен съюз. Кралицата лично я е бродирала.

Джандол-Анганол отвори кутийката. Вътре лежеше миниатюрен портрет на Симода Тал, рисуван за нейния единадесети рожден ден. Принцесата беше с панделка на главата, лицето й беше полуизвърнато, като че от свян или пък кокетство. Косата й беше пищно накъдрена, но художникът не бе успял да скрие папагалското във външността й. Изпъкналите нос и очи на една мадийка си личаха.

Джандол-Анганол отдалечи портрета на една ръка разстояние и се опита да го разгледа, доколкото беше възможно. Принцесата държеше макет на замъка Валворал, който беше част от зестрата й.

— Хубаво момиче, не може да се отрече — заяви въодушевено Есомбер. — Единайсет и половина е най-сладката възраст, каквото и да разправят лицемерите. Честно да ти кажа, Джан, завиждам ти. Макар че по-малката, Милуа Тал, е още по-хубава.

— Образована ли е?

— Че има ли някой образован в Олдорандо? Не, ако всички следват примера на своя крал.

Двамата се засмяха и вдигнаха наздравица с вино от фурми за скритите в бъдещето удоволствия.

Бурята утихна, преди да залезе Баталикс. Дървеният дворец се тресеше и скърцаше като кораб, готвещ се да пусне котва и да се успокои. Кралските войници се бяха разположили в избите между бъчвите с вино и ледените блокове. Дори фагорите бяха потънали в пиянски сън заедно с тях.

Никой не си направи труда да постави стражи. Едва ли можеха да очакват неприятни изненади в двореца — зловещата слава на Гравабагалиниен държеше настрана неканените гости. Вечерта отмина и шумовете стихнаха. Повръщането, смехът и ругатните секнаха, възцари се тишина. Джандол-Анганол спеше, положил глава в скута на една прислужничка. Не след дълго тя се измъкна и го остави да лежи в ъгъла като прост войник.

На горния етаж кралицата на кралиците стоя нащрек дълги часове. Боеше се за малката си дъщеря. Но мястото на заточението бе добре избрано. Нямаше къде да избяга. Най-после отпрати придворните си дами. Безмълвието долу я поуспокои, но тя остана да бди в преддверието на спалнята, където спеше принцеса Татро.