Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 30

Есомбер отвори прозореца и повика своята свита и Абстрог-Атенат.

— Госпожо, церемонията няма да отнеме много време — каза той, наперено пристъпи към средата на стаята и се поклони. — Името ми е Есомбер от рода Есомбер. Аз съм посланик и пълномощник в Борлиен на Великия Ц’сар Киландар IX, Върховен отец на Църквата на Акханаба и Император на Свещения Пановал. Възложено ми е да присъствам като свидетел от името на Върховния отец по време на тази кратка церемония. Това е мой дълг пред обществото. А личното ми задължение е да ви уверя, че сте по-красива от всички ваши портрети.

Кралицата едва чуто промълви към съпруга си:

— След всичко, което бяхме един за друг…

Есомбер продължи без най-малка промяна в гласа си:

— Церемонията ще освободи крал Джандол-Анганол от всякакви по-нататъшни брачни задължения. Чрез този указ за развод, одобрен лично от Върховния отец, вие двамата преставате да бъдете съпруг и съпруга, брачният обет се разтрогва и вие вече няма да сте кралица.

— Господине, на какво основание ми се налага този развод? Какви са мотивите? Какво престъпление съм извършила според съветниците на високопочитаемия Ц’сар, та да се отнесат така с мен?

Кралят стоеше като в унес и гледаше празно в една точка. Алам Есомбер извади документ от джоба си и го разгъна.

— Госпожо, имаме свидетели, които са готови да докажат, че по време на престоя си в Гравабагалиниен — той направи доста неприличен жест, — сте влязла в морето без никакви дрехи и че сте общувала плътски с делфините. Това противоестествено деяние, забранено от Църквата, е било извършвано нееднократно, често в присъствието на вашата дъщеря.

— Знаете, че това е глупава измислица — отвърна тя хладно и се обърна към Джандол-Анганол: — Нима държавата ще оцелее, ако стъпчете в калта доброто ми име, ако ти паднеш по-ниско и от най-презрения роб?

— Ето го и Кралския свещеник, госпожо, той ще изпълни церемонията — прекъсна я Есомбер. — От вас се иска само да мълчите. Това е единственото неудобство, което се налага да изтърпите.

Влезе Абстрог-Атенат и в стаята сякаш се усети леден повей. Вдигна ръка за благословия. Зад него две момченца засвириха на гайди.

Кралицата изрече със същия хладен тон:

— Ако този свят фарс непременно трябва да бъде изигран, настоявам Юли да бъде изведен оттук.

Джандол-Анганол се сепна и заповяда на фагора да напусне стаята. След кратка суетня Юли беше изгонен.

Абстрог-Атенат пристъпи напред с брачния документ в ръка. Постави ръцете на краля и кралицата така, че да хванат листа в двата края, което те сториха като хипнотизирани. Свещеникът зачете с ясен и силен глас. Есомбер наблюдаваше кралската двойка. Те бяха забили погледи в пода. Свещеникът вдигна високо обредния меч, измърмори молитва и замахна надолу.

Хартията се разцепи на две. Кралицата пусна своята половинка, която плавно падна на дъските.

Абстрог-Атенат извади новия документ, Джандол-Анганол го подписа, под него Есомбер написа свидетелското си уверение. Трети постави подписа си Кралският свещеник и връчи документа на посланика, за да го предаде комуто трябва. Свещеникът се поклони на краля и напусна стаята, следван от двете момчета, все така неуморно надуващи гайдите.