Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 304

В последвалата тишина Криспан Морну изрече хладно:

— Ако искахте да му навредите, по-добре да бяхте мълчал.

Робайдей го изгледа със студен проницателен поглед.

— Това, от което се страхувам, е злото начало у човека, а у вас го виждам далеч по-ясно, отколкото у този нещастник, принуден да носи бремето на борлиенската корона.

Джандол-Анганол вдигна очи към тавана, сякаш искаше да се откъсне от всички земни вълнения, но тялото му се разтърсваше от ридания.

Съдията смутено се прокашля, преди да произнесе окончателната присъда.

— С оглед самопризнанието на сина бащата, разбира се, се признава за невинен. Историята познава не един неблагодарен син… Ето защо постановявам, по волята на Акханаба Всемогъщия, бащата да бъде освободен, а синът да бъде обесен веднага, щом Негово величество крал Сайрен Стунд сметне за необходимо.

— Нека аз да умра вместо него, а той да заеме престола вместо мен!

Тези думи бяха произнесени твърдо от Джандол-Анганол.

— Присъдата е окончателна. Съдът прекратява делото.

Шумът от стъпките не успя да заглуши гласа на Сайрен Стунд:

— Не забравяйте, сега ще отидем да се освежим, но този следобед ни очаква още едно зрелище. Ще видим какво има да ни каже Сартори-Ирвраш, бившият канцлер на Джандол-Анганол.

XXI

Изтреблението на Акханаба