Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 305

От смъртта на голямата си дъщеря Сайрен Стунд не се беше радвал на толкова добро настроение. Следобеда преди очакваното събитие, което окончателно щеше да смаже самочувствието на Джандол-Анганол, кралят си похапваше лек дорзински специалитет. Току-що беше свикал най-близките си съветници, за да изтъкне пред тях колко мъдър владетел имат.

— Разбира се, намерението ми не беше да обеся крал Джандол-Анганол — добродушно ги осведоми той. — Заплахата от екзекуция трябваше просто да го унижи, да го покаже като обикновен човек, гол и беззащитен, както се изрази онзи негов син, който повече прилича на получовек. Той си въобразява, че може да прави всичко, което му харесва, а не е така.