Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 306

След тази кратка реч се изправи първият министър и се впусна в благодарности към Негово величество.

— Ние високо оценяваме факта, че Ваше величество успя да постави на мястото му един монарх, който покровителства фагорите и се отнася с тях, сякаш са едва ли не човешки същества. Ние в Олдорандо не се съмняваме и не бива да се съмняваме, че те са просто животни и нищо повече. Фагорите притежават всички белези на животински вид. Те говорят, но същото правят прийтите и папагалите. За разлика от папагалите обаче те винаги са били враждебно настроени към хората. Ние не знаем откъде са дошли. Изглежда са се появили през късния ледников период. Ние обаче знаем — нещо, което крал Джандол-Анганол още не е разбрал, — че тези страшни пришълци трябва да бъдат поголовно унищожени, като най-напред бъдат изхвърлени от обществото на хората, а след това — изтрити от лицето на земята. Още ни измъчва унижението, на което бяхме подложени, когато тези скотове се настаниха в нашия парк. Ни най-малко не се съмняваме, че след очакваното този следобед събитие ще имаме възможността още веднъж да изразим благодарността си към крал Сайрен Стунд, че ни е избавил както от тази банда зверове, така и от нейния главатар.

Речта на министъра беше посрещната с ръкопляскания. Ръкопляскаше и самият Сайрен Стунд. Всяка една дума беше отглас на собствените му разсъждения.

Сайрен Стунд нямаше нищо против да го ласкаят, но в никакъв случай не беше глупак. Съюзът с Борлиен още му беше нужен, но трябваше да бъде сигурен, че той ще играе водещата роля в него. Освен това се надяваше, че следобедното развлечение ще направи впечатление на онези, с които вече бе сключил доста неудобен за себе си съюз — пановалците. По този начин той възнамеряваше да оспори монопола на Ц’саря върху военните и религиозните въпроси, осигурявайки солидна философска обосновка на преследванията срещу расата на фагорите, които се вихреха в Пановал. След като поговори със Сартори-Ирвраш, той прецени, че ученият е точно човекът, способен да предложи такава философия.

Сайрен Стунд сключи сделка със Сартори-Ирвраш. Ученият трябваше да вложи цялото си красноречие и убедителност в следобедната реч и да унищожи напълно авторитета на Джандол-Анганол, в замяна на което кралят успя да издейства от посолството на Сиборнал освобождаването на Оди Джесератабхар, независимо от протестите на посланика. Той обеща на Сартори-Ирвраш и Оди убежище в собствения си двор, където можеха да живеят и работят на спокойствие. Сделката беше посрещната с възторг и от двете страни.

Сутрешната жега омаломощи напълно голяма част от придворните. До двореца достигаха вести за стотици смъртни случаи в града вследствие на сърдечен удар. Ето защо следобедното забавление се организираше в кралските градини. Водни струи шумоляха в листата на дърветата и пръскаха прохлада, а от клоните се спускаха воали, които пазеха приятна сянка.