Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 28

Лекарят го прегледа и нареди всички, с изключение на Кара-Бансити, да напуснат каютата.

— Останете с Негово величество. Най-обикновен пристъп на морска болест, нищо повече. Щом стъпи на брега, отново ще бъде свеж и бодър.

— Доколкото знам, един от признаците на морската болест е повръщането.

— Хъм, да, в някои случаи. При простолюдието. Кралските особи реагират по друг начин.

Докторът се поклони и излезе.

След малко неясното жално ломотене на краля стана по-членоразделно.

— Гнусно е това, което правя… Моля се на Акханаба да се свърши час по-скоро…

— Ваше величество, хайде да обсъдим разумно един важен въпрос. Това ще поохлади мозъка ви. Онази уникална гривна, дето я взехте от мен…

Кралят повдигна глава и впери в него присъщия си непоколебим поглед.

— Вън оттук, кретен! Ще заповядам да те хвърлят през борда за храна на рибите. Няма нищо важно на този свят, нищо!

— Дано Ваше величество се опомни по-скоро — пожела Кара-Бансити и измъкна заднешком тежкото си туловище от каютата.

Корабът доста бързо напредваше на запад и сутринта на втория ден от плаването хвърли котва в малкия залив на Гравабагалиниен. Джандол-Анганол, съвзел се за неимоверно кратко време, слезе по трапа направо в разбиващите се вълни — Гравабагалиниен нямаше пристан, — следван по петите от Есомбер, който придържаше високо полите на плаща си.

С посланика пътуваше и свита от десетина сановници от висшата църковна управа, наричани от Есомбер „моето стадо пастири“. Кралската свита се състоеше от военачалници и оръжейници.

По-навътре на брега ги очакваше дворецът на кралицата — безмълвен, без признаци на живот. Кепенците на тесните прозорци бяха плътно затворени. На една от кулите потрепваше полуспуснат черен флаг. Лицето на краля, обърнато натам, беше не по-малко безизразно от затворените прозорци. Никой не се осмеляваше да задържи погледа си върху него, за да не попадне в полезрението на орловите му очи.

Вторият кораб навлезе тромаво в залива. Въпреки нетърпението на Есомбер, Джандол-Анганол настоя да го изчакат. От кораба към брега беше спусната дървена пътека, за да слязат гвардейците-фагори на сушата, без да стъпват във водата.

Кралят ги строи и се обърна към тях на родния им език. След това вече беше готов да измине половината миля до двореца. Юли припкаше пред него, подскачаше по пясъка, подрипваше и изглеждаше безкрайно доволен, че отново има твърда земя под краката си.

Посрещна ги много стара жена в черен сукман и бяла престилка. От една бенка на бузата й стърчаха бели косми. Старицата се подпираше на бастун. До нея стояха двама невъоръжени пазачи.

Отблизо личеше колко запуснат е златно-белият дворец. Навсякъде зееха празнини, показващи откъде са падали плочи на покрива, дъски от терасите, напречници от парапетите. Нищо не помръдваше, освен стадото елени, което пасеше на далечен хълм, и морето, нахвърлящо се с настървение върху брега.

Облеклото на краля напълно съответстваше на всеобщото мрачно настроение. Бе облякъл проста туника без украса и тъмносин, почти черен брич. А Есомбер, напротив, се кипреше в ярък морскосин панталон и къса розова пелерина. Тази сутрин бе употребил парфюми, за да прикрие неприятните корабни миризми.