Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 29

Един капитан от пехотата наду рог, за да извести пристигането на краля.

Вратата на двореца остана затворена. Старицата закърши ръце и измънка нещо неразбираемо.

Джандол-Анганол рязко се запъти към вратата и заудря по дървото с дръжката на меча си. Шумът отекна във вътрешността на двореца и накара кучетата да се разлаят.

Чу се превъртане на ключ. Вратата бавно се отвори и се подаде друга стара вещица, която направи скован реверанс към краля и застина така, примигвайки.

Вътре цареше мрак. Кучетата, вдигнали такава врява при отварянето на вратата, сега се изпокриха из закътаните ъгли на сградата.

— Да не би Акханаба, с малко буйното си милосърдие, да е изпратил чума и да е избавил тукашните обитатели от земните им грижи, а нас да е удостоил с това ненужно пътуване? — предположи Есомбер.

Кралят нададе приветствен възглас, за да извести присъствието си в двореца.

В горния край на стълбището се появи бледа светлинка. Всичко останало тънеше в тъма. Новодошлите вдигнаха глави и видяха някаква жена със свещ в ръка. Държеше светлината над главата си, така че лицето й оставаше в сянка. Докато пристъпяше надолу, стъпалата скърцаха зловещо. Жената доближи чакащите долу, падащата отвън светлина показа лицето й, но и преди това нещо в нейната осанка им подсказа коя е. Дневното сияние разкри пред погледите им чертите на Мирдем-Ингала. Тя спря на няколко крачки пред Джандол-Анганол и Есомбер. Поклони се последователно на двамата.

Красотата й беше избледняла, пепелява, а устните й почти нямаха цвят. Очите бяха хлътнали дълбоко на нездраво бялото лице. Косата се спускаше в тъмен водопад към раменете й. Кралицата носеше светлосива рокля до земята, закопчана на шията, за да скрива гърдите.

Нареди нещо на старицата, която отиде да затвори вратата и остави Джандол-Анганол и Есомбер на тъмно, с досадния фагор помежду им. Този мрак ставаше почти осезаем заради прорязващите го светли нишки. Паянтовият дворец бе построен изцяло от дърво. Когато слънцата го осветяваха, под ярките лъчи прозираше скелетът му. Кралицата ги поведе към една странична стая. Снопчетата светлина позволяваха да проследят движенията й.

Изчака ги по средата на помещението, разчертано от тънки ивици там, където върху пода се процеждаше светлина през капаците.

— Сега в двореца няма никой — каза Мирдем-Ингала. — Тук сме само аз и принцеса Татроман-Адала. Можеш да ни убиеш още сега, без други свидетели, освен Всемогъщия.

— Госпожо, не искаме да ви сторим зло — обади се Есомбер.

Приближи се до един прозорец и отвори кепенците. Обърна се в прашната светлина и се загледа в двамата съпрузи, застанали насред почти празната стая.

Мирдем-Ингала сви устни и духна свещичката.

— Кюн, вече ти казах, че този развод е въпрос на държавна политика — изрече Джандол-Анганол.

— Можеш да ме заставиш да го приема, но не ще ме накараш да оправдая това.