Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 293

Мрачният съветник се прокашля.

— Трябва да помислим и за жената, Оди Джесератабхар, която пристигна заедно със Сартори-Ирвраш. Тази сутрин тя е потърсила убежище при посланика на Сиборнал и е била доста разтревожена от изчезването на приятеля си. Доколкото разбирам, тя е някакъв адмирал. Моите агенти ми докладваха, че не се радва на добър прием. Посланикът сигурно гледа на нея като на предател. Независимо от това той едва ли ще ни я върне — поне засега.

Сайрен Стунд отпи глътка вино, като си вееше с ветрилото.

— Ще се справим и без нея.

— Има още едно обстоятелство в полза на Ваше величество, върху което моите адвокати от Църквата ми обърнаха внимание — продължи духовният наставник. — Разводът на крал Джандол-Анганол с Мирдем-Ингала е уреден с указ, който все още се намира у Алам Есомбер. Въпреки че е подписан от краля, който мисли, че разводът му е приключен, според един древен акт на Пановалския каноничен закон разводът на една кралска особа не може да се смята за напълно валиден, докато документът не премине пряко в ръцете на Ц’саря. Този указ е издаден с цел да се предотвратят необмислени династични бракове. Така че в настоящия момент крал Джандол-Анганол на практика още не е разведен окончателно.

— И не може да се ожени отново?

— Всеки брак, сключен преди легализирането на развода, е невалиден.

Сайрен Стунд плесна с ръце и се засмя.

— Чудесно! Чудесно! Сега вече никакво нахалство не може да го спаси.

— Но съюзът с Борлиен ни е необходим — пропя тихо кралицата.

Съпругът й дори не я погледна.

— Мила моя, достатъчно е само да подкопаем позициите му, да го очерним и Матрасил ще го отхвърли. Нашите агенти ми докладват, че броженията там продължават. Аз бих могъл да се явя като избавител на Борлиен и да управлявам и двете кралства, както някога Олдорандо е управлявал Борлиен. Спомни си историята!

Джандол-Анганол си даваше ясна сметка за трудностите, с които изобилстваше сегашното му положение. Когато усетеше, че решителността го напуска, той съзнателно разпалваше у себе си гняв, припомняше си вероломството на Сайрен Стунд. Едва се бе съвзел достатъчно от шока, който му причини обезглавеното тяло на Юли, и се натъкна на главата му в коридора. Няколко крачки по-нататък лежеше смъртно ранен поставеният от него страж-човек. Лицето му беше жестоко насечено с меч. Джандол-Анганол повърна. Един ден по-късно все още продължаваше да му се гади. Въпреки горещината го полазваха ледени тръпки.

След срещата със Сайрен Стунд той се запъти към парка, където малка тълпа го посрещна с приветствени възгласи. Близостта на фагорската гвардия донякъде го успокои.

Той огледа казармите по-грижливо от друг път. Зад него вървяха командирите на фагорите. Един от павилионите беше подреден като за гости и много приятно обзаведен. Горният му етаж представляваше удобен апартамент.

— Този апартамент ще бъде за мен — каза кралят.