Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 292

Джандол-Анганол разбра, че с това отлагане Сайрен Стунд цели да вземе надмощие над него, затова се отдръпна в един ъгъл да се посъветва със своя офицер. Желанието му беше да си тръгне колкото е възможно по-скоро, за да избегне някое ново вероломство. Само че за тази цел се нуждаеше от кораб, а всички кораби бяха в разпореждане на Сайрен Стунд. Освен това, както му напомни капитанът, трябваше на всяка цена да се реши въпросът със Сартори-Ирвраш, който лежеше вързан в гардероба на Фард Фантил, със запушена уста и почти задушен.

Кралят се обърна към Сайрен Стунд:

— Имаме ли основания да бъдем сигурни, че Свещеният Ц’сар ще се съгласи да извърши обреда лично? Доколкото ми е известно, той е съвсем грохнал.

Сайрен Стунд се намръщи:

— Вярно, че е възрастен. На почтена възраст, може да се каже. Но чак пък грохнал… в никакъв случай не бих казал такова нещо. Някъде около тридесет и девет годишен, може би още една-две десети отгоре. Е, разбира се, той би могъл да има някакви възражения против този съюз с оглед на това, че Борлиен продължава да дава убежище на фагорите и отказва да се подчини на призива за изтребването им. Аз, разбира се, не мога да бъда категоричен — по всички проблеми, касаещи вярата, е редно да чуем компетентно становище от неговите свети уста.

Страните на Джандол-Анганол пламнаха от гняв.

Той заяви сдържано:

— Имаме всички основания да вярваме, че нашата дълбоко тачена религия, която ми е скъпа като на никой друг, води началото си от просто преклонение пред фагорите — когато и двурогите, и хората са живели по-примитивно. Въпреки че историята на Светата църква се стреми да скрие този факт, някога видът на Всемогъщия твърде много е наподобявал рогатите. През последните векове в общодостъпните изображения тази прилика е доста туширана. И въпреки всичко тя е налице. Днес никой вече не си прави илюзии, че фагорите са всемогъщи. Аз знам от личен опит колко послушни могат да бъдат, когато ги управляваш твърдо. Но независимо от всичко нашата религия произхожда директно от тях. Ето защо би било несправедливо да ги преследваме по религиозни съображения.

Сайрен Стунд потърси с поглед подкрепа от светия си съветник. Онзи произнесе глухо, без да поглежда никого:

— Това мнение едва ли ще има някаква тежест пред Негово светейшество Ц’саря, който най-вероятно ще сметне, че кралят на Борлиен богохулства, принизявайки образа на Акханаба.

— Точно така — побърза да се съгласи Сайрен Стунд. — Това мнение няма да натежи и пред нас, братко. Ц’сарят трябва да ви венчае, ето защо най-добре ще е да пазите възгледите си за себе си.

Срещата приключи бързо. Когато остана насаме със съпругата си и своя мрачен съветник, Сайрен Стунд доволно потри тлъстите си ръчички:

— Сега той ще остане да чака Ц’саря. Имаме три дни, за да предотвратим този брак. Трябва ни Сартори-Ирвраш. Проверени бяха казармите на фагорите в Парка на свирещия извор, но той не беше там. Значи е някъде в двореца. Трябва да се претърсят покоите на краля. Нито едно ъгълче не бива да остане неогледано.