Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 291

Мадийската кралица беше обикновена жена. Джандол-Анганол й харесваше. Тя заяви със своя птичи глас, че кралят е „хубав мъж“. Въпреки че не питаеше особена любов към фагорите, кралицата виждаше в непрекъснатите гонения опасен род нетърпимост, която можеше да се прояви и спрямо собствената й раса. И действително, в Олдорандо не харесваха мадите и случаите на насилие срещу тях не бяха рядкост. Ето защо кралицата смяташе, че един крал, който закриля фагорите, ще бъде добър и към единствената й останала дъщеря-полумадийка.

Още по-важно бе, че тя знаеше — Сайрен Стунд отдавна крои планове да омъжи Милуа Тал за Тейнт Индред, принца на Пановал, много по-стар и отблъскващ от Джандол-Анганол. Тейнт Индред не й харесваше. Мисълта, че дъщеря й може да остане цял живот в мрачния Пановал, погребана жива под планините Кузинт, я ужасяваше. Това не беше достойна съдба за една мадийка, нито за дъщеря на мадийка. Джандол-Анганол и Матрасил й се струваха далеч по-приемлива сделка.

Ето защо тя опита да се противопостави на своя крал по присъщия си смирен начин. Това не му позволи да даде израз на гнева си така, както му се искаше. Затова пък отдушникът му беше подръка.

Външно Сайрен Стунд запази приятните си обноски. Той за нищо на света не би признал, че носи отговорност за убийството на Юли и дори покани Джандол-Анганол да обсъдят подробностите около сватбата. Двамата се срещнаха в стая, от чийто таван вееха ветрила, приятно освежена от саксиите с вулуси и ярките мадийски килими, закриващи прозорците според пановалската мода.

Със Сайрен Стунд бяха дошли съпругата му и един съветник по въпросите на вярата — висок мрачен мъж с тясно изсечено лице, който седеше в сянката, не поглеждаше към никого и дума не обелваше.

Джандол-Анганол се яви в най-блестящия си вид, съпроводен от един от своите капитани, енергичен на вид мъж, който явно се чувстваше притеснен в непривичната роля на дипломат.

Сайрен Стунд наля вино и го предложи на Джандол-Анганол.

Последният отказа.

— Вашите лозя са прочути надлъж и нашир, но съм забелязал, че виното ми действа приспивно.

Сайрен Стунд реши да не се занимава повече с виното и пристъпи към въпроса.

— Радваме се, че решихте да се ожените за принцеса Милуа Тал. Намерението ви, както си спомняте, беше да се венчаете с убитата ми дъщеря в Олдорандо. Ето защо ви молим церемонията да се състои тук, в милостивото присъствие на самия Свещен Ц’сар, когато пристигне.

— Ваше величество, доколкото си спомням, вашето желание беше да напусна града днес.

— Това беше просто недоразумение. Научихме, че опитоменото създание, което ни оскърбяваше с присъствието си, е отстранено. — Кралят хвърли поглед към мрачния си съветник, сякаш търсеше подкрепа. — Ние ще устроим тук тържества, достойни за вас, можете да бъдете уверен.

— Сигурен ли сте, че Ц’сарят ще пристигне в близките три дни?

— Пратениците му вече са тук. Нашите доверени хора се свързаха със свитата му и съобщиха, че вече е преминала езерото Дорзин. Утре очакваме и други високопоставени гости, какъвто е принц Тейнт Индред от Пановал. Вашата сватба ще се превърне във важно историческо събитие.