Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 295

— Знам, че всички ме мразят — засмя се Джандол-Анганол. — Но как ли съм оскърбил Тейнт Индред?

— Публична тайна е, че нашият надут приятел Сайрен Стунд имаше намерение да омъжи Милуа Тал за него. Докато ти не се набърка.

— Откъде знаеш това?

— Аз знам всичко. Знам и че ей сега ще ида да се изкъпя и ще си легна. На моята възраст пиенето е вредно.

— Ще поговорим сутринта. Приятна почивка!

Рано вечерта трусовете се подновиха. Този път бяха достатъчно сериозни, за да предизвикат тревога. В по-бедните части на града изпопадаха керемидите и балконите. По улиците с писъци изскачаха ужасени до смърт жени. В двореца робите сееха паника.

Джандол-Анганол беше доволен. Той имаше нужда от нещо, което да отклони вниманието от него. Неговите офицери бяха проучили цялата околност на двореца и бяха открили в задната му част множество изходи, както можеше да се очаква в сграда, която не беше предназначена дълго да задържа вражески напор. Човек трябваше само да ги познава. Някои бяха дело на самия персонал, който ги използваше за собствено удобство. Въпреки че пред двореца стоеше стража, всеки би могъл да го напусне откъм задната му част. Както направи Джандол-Анганол.

Дворецът явно също не бездействаше. По алеята, водеща навън откъм североизточната страна на сградата, се приближи фургон, теглен от шест хокснита. От него слязоха четирима яки мъже. Единият остана да държи животните, докато другите трима се заеха да измъкват дъски от една задна врата. След като отвориха широко вратата, те извикаха на някого, който беше вътре във фургона. Никой не се отзова. Двама от мъжете се качиха горе и с ритници и ругатни измъкнаха навън овързана фигура. Главата на пленника беше увита с покривало. Той силно изстена, за което получи удар по гърба.

Без да бързат, тримата мъже отключиха една желязна врата и влязоха в страничното крило. Вратата се затръшна зад гърбовете им.

Джандол-Анганол наблюдаваше случката иззад един портик. Близо до него се гушеше крехката фигурка на Милуа Тал. От мястото си до стената двамата долавяха тежката миризма на залдал, върху която Сайрен Стунд бе обърнал вниманието на госта си по-рано.

За убежище трябваше да им послужи павилионът в Парка на свирещия извор, който те наричаха Белия павилион. Под защитата на фагорската гвардия тук щяха да бъдат в безопасност. Кралят все още беше погълнат от мисълта за случилото се току-що около двореца.

— Мисля, че баща ти има намерение да ме убие, преди да съм успял да избягам от Олдорандо.

— Това не е най-лошото. Той като че ли е решил по някакъв начин да те опозори. Ще се опитам да разбера как, но сега той през цялото време ме гледа накриво. Ох, защо кралете са такива опаки хора? Надявам се, че ти няма да бъдеш такъв, след като избягаме в Матрасил. Толкова съм любопитна да го видя и да се спусна по течението на Валворал! Корабите сигурно развиват фантастична скорост по течението и плуват по-бързо от птиците. Има ли в Борлиен пекубии? Искам да имам като мама няколко в стаята си. Поне четири, дори пет — ако ти ми позволиш. Баща ми казва, че ще ме убиеш за отмъщение и ще ми отрежеш главата, но аз само се изсмях и му се оплезих. Виждал ли си какъв ми е дълъг езикът? Аз го попитах: „Отмъщение за какво, глупав стар кралю?“ Това го вбеси. Помислих, че ще получи удар!