Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 289

Кралската ложа беше разположена отделно, пред местата, отредени за паството. Имаше богата украса, резбованите й перила бяха обковани със сребро. Към нея водеха няколко дъговидни стъпала. Точно под нея беше разположена по-скромна ложа само с едно стъпало, в която седеше кралица Баткаарнет-тя с дъщеря си.

Джандол-Анганол зае мястото си до краля на Олдорандо и през цялото време на службата се взираше право пред себе си. Едва след дългия химн във възхвала на Акханаба Сайрен Стунд се обърна и направи знак на Джандол-Анганол, също както предните няколко дни, да прочете няколко страници от Завета.

Джандол-Анганол бавно слезе по шестте стъпала, прекоси черно-червените плочки до аналоя, обърна се и обходи с поглед паството. В параклиса цареше гробна тишина. Лицето на краля беше бяло като платно.

Вперените в него погледи бяха хладни и недружелюбни. В тях се четеше любопитство, скрита насмешка, омраза. В нито един поглед нямаше симпатия и съчувствие, освен в очите на деветгодишната девойка, свита в ложата до майка си. Той насочи цялото си внимание към нея и откри в очите й това, което беше забелязал още при първата им среща — древния мадийски поглед на Приобщаването.

Кралят заговори. Отначало гласът му трепереше, но след колебливото начало постепенно укрепна.

— Бих искал да ви кажа, Ваше кралско величество и вие, благородни господа… бих искал да кажа… Ще ме извините, че не чета, а използвам възможността да се обърна направо към вас в това свято място, където Всемогъщият чува всяка дума и вижда във всяко сърце. Знам, че той вижда в сърцата ви и разбира, че ми желаете доброто. Така, както аз ви желая доброто. Кралството ми е голямо и богато, но аз го напуснах, за да дойда тук почти сам… почти сам. Всички ние желаем мир за нашите народи. Винаги съм се стремил към това, както преди мен моят баща. Целта на живота ми е благоденствието на Борлиен. Заклел съм се да работя за това. Има и още един въпрос, който трябва да реша, един личен въпрос. Имам нужда от нещо, към което всеки мъж се стреми, дори повече, отколкото служенето на родината. Имам нужда от кралица. Преди година взех решение, от което и сега не съм се отказал. Твърдото ми намерение беше да се оженя за дъщеря от династията на крал Стунд. И смятам да го осъществя.

Той помълча, сякаш това, което възнамеряваше да каже, плашеше дори самия него. Всички погледи се приковаха в него, като че желанието на притежателите им беше да прочетат историята на живота му, изписана на неговото лице.

— Ето защо това, което ще кажа, е не само отговор на стореното от Негово кралско величество Сайрен Стунд. Заявявам тук, пред трона на този, който стои над всяко земно могъщество, че аз, крал Джандол-Анганол от династията Анганол, съм решил да сближа народите на Борлиен и Олдорандо с кръвна връзка. Възнамерявам колкото е възможно по-скоро да сключа законен брак с достойната и любима дъщеря на Негово величество принцеса Милуа Тал Стунд. Сватбените тържества ще се състоят, с божията милост, в моята столица Матрасил, тъй като ме помолиха днес да си тръгна оттук.