Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 92

— Разбира се, че не, Кристиан. Ти не знаеше за тях, нали? Ти въобще не разбираш за какво става дума. — Тя чувстваше, че губи контрол, чувстваше, че злото ще експлодира в нея. — Какво ти казаха те, шибан интелектуалецо? Че аз съм някакъв психопат? Че е възможно да съм убила шибаната ти жена?

— Елате тук — извика Кристиан, вдигайки глава към тавана. — Елате тук сега.

— Те не те чуват — с подигравка му каза тя. Хвърляйки още едно кълбо от жици на леглото, тя изимитира звук на глас от високоговорител. — Давай още, Кристиан, ще можеш ли? Не се стараеш, както трябва.

Той се прекатури от другата страна на леглото.

— Ти не разбираш ли? — каза тя невярващо. — Те мислят, че единият от нас е убиец. Само не са сигурни кой. Затова ни затвориха като два плъха в мазето и сега наблюдават кой ще бъде изяден първи.

Тя чуваше бръмченето на движещия се асансьор и знаеше, че всеки момент ще бъдат тук. Вече се чуваха викове и шум от блъскане на врати.

— Шибан идиот — каза тя, като още не можеше да повярва — знаеш ли, че им казах, че не си го направил ти — тя започна да го удря с юмруци. — Накрая аз им казах, че не си го направил ти.

Домофонът бръмчеше отново и отново.

— Бързо — викаше Кристиан, отблъсквайки ударите й. — Бързо! Елате тук!

Вратата на апартамента започна да поддава, когато хората отвън започнаха да я повдигат с хидравличен лост. Клер се отдръпна от него и седна на леглото.

— Давай — каза тя спокойно вече със своя глас. — Нека копелетата да влязат.

ЗАПИС №CR 2449H (ДЪРБЪН, РОДЕНБУРГ, ВОГЛЕР, ДРУГИ)

ВЪТРЕШНИ/ВЪНШНИ ГЛАСОВЕ — някои са неразбираеми. Звукът от постоянните удари се идентифицира от този на хидравличния лост. Вратата е отворена.

ГЛАС №2 (ВОГЛЕР): За Бога, елате тук!

ГЛАС №3 (ДЪРБЪН): Добре ли си?

ГЛАС №1 (РОДЕНБУРГ): Пуснете ме да се махна оттук.

ГЛАС (НЕИДЕНТИФИЦИРАН): Почакайте…

ГЛАС №2: Пуснете я.

(ПАУЗА В ЗАПИСА)

ГЛАС №3: Какво ти каза тя, когато бяхте заедно?

(ПАУЗА В ЗАПИСА)

ГЛАС №2: (неясно) Нищо.

КРАЙ НА ЗАПИСА.

Тридесет и шест

Първото нещо, което тя усети на следващата сутрин, като се събуди в леглото си, беше, че познатото топло кълбо бе изчезнало.

Котаракът Август, свикнал да се прокрадва нощем в леглото й, където си правеше местенце и леко я дращеше по гърба, преди да се свие на кълбо и да заспи, тази сутрин го нямаше.

— Изглежда и котаракът ме заряза — измърмори тя. След това стана. За да стигне до душа, трябваше да прекрачва през купища боклуци на пода.

Снощи, когато най-накрая се прибра в апартамента си, тя беше като луда. Телевизорът беше съборен на земята. Чекмеджетата бяха извадени и струпани до стените. Приятният шведски диван, изгубил два крака, лежеше обърнат настрана, като морски рак.

Оглеждайки безредието, тя каза:

— Не могат да кажат, че съм го обвинила.

Преди да влезе под душа, тя дръпна пердето в банята и изгаси лампата.

Този ден имаха занятие „Емоционалната памет“. Пол спря всички и ги накара да гледат нея. Когато тя свърши, той попита: