Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 91

— Долу-горе. Има нови материали за връзките му с По. Но общо взето…

Тя не го чуваше. Гласът му се изгуби, сякаш изсмукан през дълъг тунел. Цялото й внимание изведнъж се съсредоточи върху нещо, което тя откри зад цокъла: тънка черна жица, не по-дебела от фиде, залепена от другата страна на плочките. Тя опипа жицата. Точно като фиде, тя бе лепкава на пипане. Тя подпъхна нокътя си под нея и внимателно я издърпа нагоре.

Жичката водеше надолу, като вървеше по края на килима. Клер отново я дръпна. Тънката черна нишка излезе изпод перваза, както пристанищно въже излиза изпод пясъка на брега. Тя вдигна ръката си по-високо и още по-високо. Когато ръката беше вдигната по цялата си дължина, Клер извади около десет фута тънък кабел от мястото, където той беше скрит.

— … трудно е да повярваш, наистина колко нетрадиционни са били декадентите — продължаваше Кристиан.

— Сигурно — добави тя.

Продължи да изважда от другата страна. Тънката черна жичка пълзеше зад плочките и влизаше в малка дупчица. Клер я проследи, докато тя не се скри зад огледалото.

Няколко секунди тя втренчено гледаше своето отражение в него, не вярвайки на ставащото; после свали огледалото от стената и го обърна. На гърба му, там, където беше направено малкото отверстие в среброто, беше залепен микрочип.

— По дяволите! — изруга Франк в караваната. Образът на Клер в огледалото грозно се залюля, когато тя го свали от стената. Погледът на наблюдаващите се плъзна надолу от коленете й в тъмнина.

Клер откъсна микроскопичната камера от задната страна на огледалото и я разгледа. След това тя направи примка от кабела и започна да го намотава на пръстите си. Изтегли цялата жица изпод килима и после тръгна в другата посока. Кабелът обикаляше цялата баня. Зад шкафа имаше миниатюрна разпределителна кутия, от която тръгваше друг кабел. Тя хвана края на двойния кабел и го проследи в стаята.

В това време Кристиан продължаваше да говори. Погълнат от книгата си, той не забеляза, че тя върви след жицата към нишата. Там бяха струпани книги, които тя размести.

Зад небрежно сложените учебници Клер намери голямо разклонение, свито като голям черен паяк, а жиците, като дузина пипала, пълзяха в различни посоки по целия апартамент.

* * *

— По дяволите — каза Дърбън, този път ядосан много повече.

— Свържете се с Кони и извикайте подкрепление. Кажете им, че ние бяхме…

Изведнъж изображението на апартамента на Кристиан на мониторите им стана на снежинки.

Тя го хвърли на леглото пред него. Пластмасов диск с големина на бисквита с провиснали от него жици.

— Какво е това? — спокойно попита тя. Стори й се, че той настръхна.

— Ти ми кажи — каза той, като я гледаше над очилата си. — Никога през живота си не съм виждал такова нещо.

Бавно и иронично тя започна да ръкопляска.

— Браво. Ние вече направихме от теб артист.

— Съжалявам, не знаех, че имам такова нещо в апартамента си — започна той. Сега вече изглеждаше малко уплашен, малко притеснен.