Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 90

— Добре. Клас като този не трябва да мъкне такива товари. Елоиза, хайде да ни покажеш какво си подготвила.

Класът продължи занятието си малко зашеметен. Пол беше толкова спокоен, че Клер се чудеше, да не би изгонването на Леон да бе моментно хрумване. Нещо като ритуално жертвоприношение за задвижване на колективното им чувство за идентичност като група.

На излизане от сградата тя видя паркираната до бордюра кола. Франк я чакаше, облегнат на багажника.

— Здравей, Франк — каза тя уморено.

— Здравей, Клер — Той отвори задната врата. — Да те закарам ли?

— Имам ли избор?

— Ти винаги имаш избор. — Начинът, по който нетърпеливо държеше вратата отворена, контрастираше с думите му.

— Знам, знам — каза тя, плъзгайки се на задната седалка. — Извинявам се, че снощи изключих микрофона.

Франк кимна.

— Уредът за наблюдение е общинска собственост. Загубихме почти цяла нощ, ровейки из ресторантските отпадъци, за да го намерим.

— Казах, че съжалявам.

— Защо понякога правиш така? — попита той, като погледна в страничното огледало и след това вмъкна колата в уличното движение.

Тя сви рамене.

— Мисля, че ми омръзна това ограничаване на личния ми живот.

— Отказваш ли ни, Клер?

Тя се обади след кратко мълчание.

— Снощи Кристиан каза нещо странно.

Франк кимна.

— Този мъж говори много странни неща.

— Той каза, че не мога да замина за Европа с него, защото имиграционните власти нямало да ме пуснат да се върна после. — Тя чертаеше с пръст знаци по страничното стъкло.

— Това е напълно ясно — каза Франк. — Наистина няма да можеш.

— Но той откъде го знае?

— Откъде знае какво?

— Откъде знае, че нямам американски паспорт? Никога не съм му казвала.

— Може би все пак си му казала? — Франк махна ръка от волана с въпросителен жест. — Може би си му казала, когато говорихте за Раул. Нали помниш как Раул каза, че ти почваш да усвояваш нюйоркския акцент.

— Никога не съм казвала, че имам английски паспорт — тя поклати глава отрицателно.

— Може да го е видял, когато тършуваше из апартамента ти, а може би просто предполага.

— Може би — каза тя. И после, като се загледа в движещите се коли, допълни: — Защо никога не съм виждала мотопеди в Ню Йорк?

Тридесет и пет

— Беше смайващо — каза тя. — Начинът, по който той накара Леон да загуби самообладание. Беше нещо като „удрям те тук, удрям те там“, после пак тук и… бум! Все едно да наблюдаваш някого, който много добре прави оригами — просто не можеш да повярваш, че всичко е толкова лесно.

Кристиан лежеше на леглото до нея и кимаше, като четеше някакъв академичен труд. Тя пусна краката си на пода.

— Ще си взема душ.

— Ще дойда след минута — каза той, обръщайки страницата.

Тя се усмихна.

Душът се намираше в облицован с фаянс бокс, част от банята, към която се влизаше от спалнята. Тя отвори крана, за да смеси водата.

— Какво е това, което четеш? — извика Клер през шума от течащата вода.

— Новата биография на Бодлер. Искат от мен цитат за корицата.

Тя се наведе към огледалото в банята, като сваляше обиците си.

— За реклама ли?

— Какво?

— За реклама ли? Така го наричат издателите. Реклама. О, по дяволите! — тя изтърва обицата си. Застанала на колене, тя пипаше зад конзолата на мивката. — Интересно ли ще бъде?