Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 94

— Тъй ли?

Клер въздъхна.

— Става въпрос за операция по наблюдение. Помагах на полицията.

— Тогава защо те ви следяха, Клер?

— О, за Бога — реагира Клер вбесена. — Та това е само един диск за дванадесет долара.

Лицето на Райдер бе като маска.

— Защо детективът ви следеше?

Тя се почувства толкова уморена, искаше само да се върне вкъщи и да спи, и всичко това да свърши.

— Вижте — каза тя. — Те мислят, че аз съм убила човек.

— Кого убихте?

— Ако се обадите на Франк Дърбън от отдел „Убийства“, той ще ви обясни всичко.

— Детектив Дърбън значи?

— Точно така.

— Почакайте тук.

Тя остави Клер с охраната и отиде да потърси телефон и по-висше началство.

Клер чакаше. Компактдискът все така лежеше на масата пред нея. Беше на състав, който виждаше за пръв път.

— Провървя ти — каза Райдър, когато най-накрая се върна. — Това е особен случай. Инспекторът на Чарли се съгласи да го провери.

Клер изхълца нещо като благодарност, но Райдър я прекъсна.

— Забрави това. Плащай за диска и аз ще те закарам дотам, където каза, че живееш.

Тя настоя да се качат горе.

— Хубаво място — каза Райдър, оглеждайки се наоколо. — Доста голямо за Манхатън. Колко струва на месец?

Клер сви рамене.

— Не знам. Не плащам аз.

Райдър погледна на безпорядъка по пода с насмешка.

— А кой е собственикът?

— Предполагам, вашите хора.

— Общината?

— Полицията. Това е апартамент на полицията.

— Не, наистина — повтори Райдър. — Виж, търся нещо подобно наоколо за себе си. Но искам да се ориентирам колко долу-горе ще струва.

— Това е част от операцията — отговори тъпо Клер.

— По сексуслуги ли работиш, Клер? — попита Райдър. — Не се притеснявай, можеш да ми кажеш.

— Не. — Тя не знаеше как да се отърве от всичко това. — Слушайте, говорихте ли с Дърбън?

— Нямаше го.

— О!

— Разкажи ми пак за тази операция — предложи й Райдър.

Клер пое дълбоко въздух.

— Не знам дали ви направи впечатление, но целият този апартамент — знаете ли, аз даже не живея тук — е пълен с жици, микрофони и скрити камери за наблюдение. Те наистина имат много малки камери, които не могат лесно да се забележат. — Тя спря, усещайки, че говори нечленоразделно.

— Ще ме извиниш ли за малко, Клер? — Райдър се отдалечи в единия ъгъл на стаята и каза тихо нещо по радиостанцията си, като не изпускаше Клер от очи. След това тя слушаше някого. Когато разговорът приключи, тя каза: — Клер, помолих един от колегите ми да дойде тук. Има няколко неща, които искам да изясним.

Името на другия полицай бе Мърфи. Той бе по-млад и по-слаб от Райдър.

— Разбирам, че това е нещо ново за вас, но аз бях включена в операция за наблюдение — започна тя всичко отначало. — Този апартамент е пълен с камери. Вашите колеги наблюдават всичко от апартамента отдолу.

— По-точно какво наблюдават?

— Мен и Кристиан Воглер.

— Това да не би… да са снимки от интимно естество, за които говорим?

— Секс. За Бога. Секс. Детектив Дърбън ме помоли да правя секс с Кристиан Воглер.

— Да сте вземали някакви лекарства, Клер? — попита внимателно Мърфи. — Прозак, литиум, инсулин или нещо от този род?

— Не — тя започна да нервничи. — Послушайте, защо просто не се обадите на Франк Дърбън да го попитате?