Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 88

Той направи пауза, но тя не помръдна, все още заровила глава в ръцете си. Тя разбра, че ако той е ядосан, ако изпитва нужда да я нарани, то гневът му не е насочен към нея, а към бившата притежателка на пеньоара, онази, която го е напуснала, като е умряла. Той пак я шибна и тя се залюля да поеме следващия удар, грухтейки, сякаш я чукаха. Още един удар и този път й достави удоволствие викът й, както и шибването. Тя почувства горещината в себе си, но не можеше да каже дали влагата по наранената й кожа беше от пот или от кръв. Тя откри, че това не я интересува. Клер никога нямаше да повярва, че след като беше бита, стигаше до оргазъм само с едно докосване до клитора си, но само ако той не спираше, само ако болката и огънят продължаваха. Тя му сподели това, или по-скоро се опита, и въпреки че думите й не бяха съвсем точни, той изглежда я разбра.

— Исусе — измърмори Франк. — Това звучи болезнено.

Минаваше полунощ и имаше твърде много хора, натъпкани в микробуса, паркиран пред апартамента на Кристиан. Въздухът беше спарен от телата и миризмата на стари униформи.

Входящата информация от огърлицата в джоба на Кристиан се чуваше доста силно и пълно. Имаше някакво съскане и случайно пращене от смущения в колата, но звукът от ударите на колана по плътта се чуваше перфектно, както и виковете на Клер в отговор на това.

Никой във фургона не каза нищо. Франк извади носна кърпа от джоба и изтри челото си.

* * *

Кристиан я отнесе в широкото двойно легло и напълни устата си с шампанско. Пое зърното й с уста и нежно го навлажни. Мехурчетата на шампанското забълбукаха по чувствителните й нервни окончания.

Все още с течността в уста, той се отдръпна и капна няколко капки върху корема и бедрата й, като ги нацелува по пътя си към нейната бедна, обидена вагина.

Първо езикът му, хлъзгав от шампанско, после, като изсмука всичко от нея с уста, тя изпита внезапно вълнуващото усещане, като че ли мехурчетата проникнаха във всеки процеп и гънка на вагината й. Сякаш в нея бяха нахлули хиляди дребни пчелици.

— О, Исусе! — каза тя, хващайки главата му. — Исусе!

Надяваше се, че апартаментът му е добре звукоизолиран или че съседите ги няма.

Тридесет и три

Тя си тръгна призори, когато градът току-що се събуждаше. Беше прекрасно утро. Катеричките подскачаха по върховете на дърветата, притичваха между краката на ранните бегачи, любители на джогинга.

Тя тръгна между тях, потънала в мисли, като една фигура, която се движеше с различна скорост от тази на останалия свят.

Във фургона Франк свали слушалките си и потърка очи.

— Тя си тръгна. Хайде да вървим.

Заедно с Кони, той отиде до входната врата на блока на Кристиан и натисна звънеца.

Гласът на Кристиан долетя по домофона.

— Кой е?

— Дърбън.

Вратата изскърца.

Те влязоха. Кристиан беше по хавлия и пиеше кафе.