Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 54

\>\> Добре, по-точно — малко е трудно за обяснение докато не го опиташ. Разбира се това не е секс в буквалния смисъл, защото физическите усещания са изцяло в главата ти. Мнозина от нас намират, че във всеки случай телата са само описателно средство. Средство за постигане на определена цел.

\>\> Би ли ми показал?

Паузата бе толкова дълга и тя помисли, че Виктор е прекъснал връзката.

\>\> За мен ще бъде чест, Клер. Първото нещо, което трябва да направим, е малко да се усамотим. Вляво на екрана ти има бутон, обозначен „личен чат“. Ще го натиснеш ли?

\>\> ОК

\>\> ОК, сър.

Каза Виктор, и тя въобще не мислеше, че той се шегува.

Секс без тела, желание без съдържание, удоволствие без форма. В този странен нов свят мислите веднага ставаха чувства без посредничеството на плътта.

Това е като да правиш любов с ангел, помисли тя, или с дух. Толкова дълго, че не се опитваш да го замениш с нещо, което съществува в реалния свят, това беше… добре, беше различно.

\>\> Как беше, сладурче?

Тя отговори:

\>\> За мен — добре.

\>\> За мен също.

\>\> Сега смятам да стана най-сексуалното прасе, ще се обърна и ще заспя.

\>\> Добре, нали знаеш, как казват. В киберпространството никой не може да чуе как хъркаш. Аз мисля засега да се оттегля.

\>\> До скоро, Виктор.

\>\> Ще се видим, Клер.

\>\> Зззззззззз…

Двадесет и едно

Тя все още не можеше да заспи.

Районът, в който е разположен апартаментът й, е наполовина изоставен, но старите складове и заводите за разфасоване на месо са подслон за различни долнопробни нощни клубове. Има и един с характерното название „Месо“, наблизо зад ъгъла. В клуба имаше дилър, който причакваше клиенти близо до душовете. Половин час по-късно Клер беше една от многото на кръглия дансинг.

Когато не можеше повече да танцува, тя тръгна към горната част на града в „Хърли Бар“. Брайън не изглеждаше зарадван да я види. Това не беше изненадващо, защото косата й изглеждаше мазна от изсъхналата пот, очите й бяха големи като патешки яйца и двойно по-ярки, а тя бърбореше за спасяването на света от серийните убийци.

Но най-интересното бе, че той нямаше никого за прекарване на нощните си почивки.

Но даже и да имаше, те не можеха да се сравнят с нея.

Беше почти обяд, когато Клер се върна на 14-та улица. Тя още се чувстваше зле; очите й смъдяха, а устата й сякаш бе натъпкана с телчета, които използват за изправяне на дръжките на цветята.

В първия момент тя се почувства така, сякаш попадна в друг апартамент.

Стените бяха боядисани в кремаво. Черепите на животните и имитациите от магазина за сувенири бяха изчезнали.

Сега тук беше обзаведено с евтини шведски мебели, пълно с купища книги и ярки турски килими. Чисто нова поставка с дискове с класическа музика — Рахманинов, Бах, Моцарт на мястото на местата на Зеления Ден и Пероните Девет Инча. Копия на картини в боядисани с бяло дървени рамки вместо скъсаните рок-постери и тапетите от „Роткос“. И сякаш с магическата пръчка на някой вълшебник змията се бе превърнала в котарак, който лениво се бе разположил на фотьойла, като че завинаги щеше да остане тук.