Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 52

— Не говоря за смъртта на Стела, не изцяло. Аз почнах да я губя даже преди това. — Той въздъхна. — Ако беше ме напуснала, може би щяхме да решим проблемите си. Това е един от многото въпроси, на които сега не мога да отговоря. Мнението ми съвпада с твоето, аз знам, какво значи да бъдеш огорчен. Знам колко е лесно да позволиш на огорчението да те разруши. Чувстваш се погълнат от чувството за вина, че си единственият, който продължава да съществува. Искаш да се накажеш… или, както в твоя случай, да намериш някого, който да наказва вместо теб. Но идва време, когато трябва да оставиш вината и злобата си да заминат! Животът продължава, но само ако му позволиш.

Тя кимна. Никога на репетициите не бяха обсъждали точи въпрос.

— Донесох ти нещо — каза той и извади малка книжка от джоба на якето си, като я сложи в ръцете й. — Ето.

В първия момент тя помисли, че това е друга книга със стихове. После видя, че е едно от тънките книжлета от поредицата „Философия на новото време“, от тези, които дават заедно с рестото в книжарниците. Тя погледна названието. „Малка книга за загубата“.

— Тази книга много ми помогна, когато Стела умря — добави той.

— Благодаря ти.

— Добре дошла. — Той махна на сервитьора за друго питие.

Тя отчаяно търсеше някакъв начин, за да спаси положението и да се върне към началния сценарий на операцията.

— Значи ти не искаш да ми навредиш? — отрони тя.

— Клер. О, Клер — Той се наведе към нея, внимателно разресвайки късата руса коса на врата й с опакото на пръста си. — Нима не виждаш? Искам да премахна вредата.

Двадесет

— „Защо ние понякога казваме «сладка мъка»?“ — четеше Клер на глас. — „Дали защото дълбоко в себе си знаем, че мъката е сладка и че раните болят най-много, когато ги лекуват?“ — „Малката книга за загубата“ описа дъга във въздуха, присъединявайки се към празните кутии от пица в коша за боклук. — Боже, кой написа това?

— Мисля, че не е чак толкова лошо, като за първи опит — каза Кони.

— Може би трябва да напишете една такава книга — каза сладко Клер. — „Малка книга за позитивните мисли“ от д-р Литмън.

— Ей, Клер, — каза Франк. — Стига вече.

— Дай да видим, Франк. Това не ни върши работа.

— Да погледнем фактите — отговори Франк. — Дали Кристиан Воглер изключва себе си от заподозрените?

— Не — твърдо каза Кони. — Той определено отбеляза, че са имали проблеми със Стела. Това е нова информация.

— Може би той просто е внимателен. Освен всичко друго, ние знаем, че нашият убиец е свръхпредпазлив. Напълно е логично, че е принуден да обвинява себе си.

— Бил ли си някога детектив? — попита Клер. Знаеше, че се държи като кучка, но още беше под въздействие на адреналина и злобата. Тя искаше аплодисменти, искаше да се махне оттук, да пие, да танцува и да се чука.

Франк не й обърна внимание.

— И така, каква игра играе той? Възможно е, освен всичко друго, Клер да не е негов тип.

— Но възможно е това да е тест — бавно каза Кони.

— Какъв вид тест?

— Той иска да види, колко решителна е тя — продължи Кони. — Дали може да бъде извадена от подвързията на баналността. Ти си прав, Франк, нашият убиец е умен; той иска да бъде напълно сигурен дали тя е подходяща, преди да действа. Така пъстървата души мухата, преди да я изяде.