Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 56

Когато вдигна поглед и видя, че тя приближава, топла усмивка се разля бавно по неговото слабо аскетично лице.

— Последният ти имейл засегна нещо, което е особено важно за мен — започна той — и това е въпросът за вярата.

За секунда тя помисли: „Той знае“.

Тогава той продължи.

— Мислиш ли, че можеш да ми вярваш, Клер?

— Журито мисли по въпроса.

— Не се интересувам от журитата, а само от съдията. — Той я погледна. — Винаги съм вярвал, че за знанията няма значение кой ги притежава. Но този, който ги притежава, трябва да ги използва.

— Какво всъщност значи това?

— Сложи ръката си върху свещта — каза той меко.

Тя погледна надолу. Свещта е поставена в стъклен буркан, висок около четири инча с отвор отгоре като на фенер.

— Повярвай ми — каза той.

Тя постави ръката си отгоре на отвора, а той сложи ръката си върху нейната, без да я натиска, но оставяйки тежестта й да задържа нейната върху горещото стъкло.

— Сега — каза той. — Каквото и да се случи, ти не трябва да махаш ръката си, докато аз не ти кажа, че можеш. Съгласна ли си?

— Ще се изгоря. — Горещият диск под дланта й вече е непоносим и тя се намръщи.

— Ако ми вярваш, всичко ще бъде наред. Обещавам ти.

Те заедно гледаха пламъка. Той приличаше на дълъг нокът, нокът, който се опира в дланта й. Болката от нещо, което я бодеше, се превърна в нещо, което я караше да отметне главата си назад и да вие, кръгчето от игли дълбоко се заби в кожата й. Нервните й окончания викаха пронизително, карайки я да махне ръката си. Очите й се навлажниха. Кожата й се топеше и се покриваше с мехури, като препържена коричка.

И изведнъж пламъкът започна да спада. Секунда по-късно той започна да се свива и след малко угасна. Болката отслабна.

— Сега можеш да си махнеш ръката.

Тя обърна дланта си и я огледа. Имаше червен диск, като петно от засмукване, от кутрето до показалеца. Нямаше воден мехур. Тя поднесе ръката към устните си и почна да я смуче.

— Пламъкът остана без кислород, затова изгасна, преди да те изгори — каза Кристиан.

— Откъде знаеше, че той първо нямаше да ме изгори?

— Първо го опитах сам, докато те чаках. — Той й показа дланта си. Имаше едва забележимо червено петно. — Ти трябваше да решиш дали ми вярваш, Клер. И това е всичко.

Тя докосна с още горещата си ръка бузата му.

— Не съм я махнала, нали?

— Ела с мен — каза той. — Има и нещо друго, което искам да ти покажа.

Като подминаха няколко блока, те стигнаха до входа на едно помещение. Нямаше никакво име, само червено въже отпред. Имаше двама бодигарда и една жена. Тя презрително огледа Клер, сякаш бе нарушила закона за обличане. Клер носеше най-хубавото сако на Беси от „Прада“, което изглежда леко подразни жената. Но щом влязоха вътре, тя разбра, че тук „Прада“ не се смята за нещо особено. По-точно, нищо, което бе от плат, не се смяташе тук за нещо особено. За предпочитане бяха обработената кожа, PVC и залепващите мушами. И пак кожа. Тук много обичаха кожата.