Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 55
Тони Стронг
— Той се казва Август — каза Кони, излизайки от спалнята.
— Наистина ли?
— А ти да не мислиш, че на котарака му трябва нелегално име? Разбира се, че се казва Август.
— Сега е много по-добре — каза Клер, като огледа стаята с одобрение. — Но защо толкова прибързано?
Вместо отговор, Кони натисна бутона на телефонния секретар.
— Това е гласът на Воглер.
— Клер, аз съм Кристиан. Исках само да ти кажа колко хубаво беше снощи, когато се видяхме. — Пауза, и после леко притеснен смях. — Дали ще можем пак да се видим? Не искам да те притеснявам, но ако си свободна… Обади ми се, ако имаш време.
— Да му отговоря ли?
— Със сигурност, но ще се направиш на недостъпна.
Клер тръгна към фотьойла, свали обувките си и седна, като вдигна краката си на масата.
— Мислих за това, как мъжете стават психопати — промърмори тя.
— Хайде, Клер, ставай. Имаме работа.
От: Клер Роденбург [[email protected]]
Кристиан,
Миналата вечер исках да се видя с теб, защото те помислих за интелигентен човек, който няма да иска да ме променя или да ме съди. Сгреших. Само като си помисля за нещата, които са само погрешна реакция на унизяващите ме огорчения и за мощния прилив на вяра, който почувствах, когато споделих тайната на моята сексуалност с теб. По начина, който винаги ме кара да се чувствам притеснена от случилото се миналата вечер. Сигурно се отнасяш с ирония към това, което аз харесвам, но аз го харесвам. Предполагам, че трябваше да осъзная по-рано, още от твоя имейл, че ти не го приемаш близко до сърцето си. Но по някаква причина не го осъзнах. По дяволите, Кристиан. Започна да влизаш под кожата и в главата ми, а това е мястото, където не позволявам да влизат много хора — по причините, които току-що бяха обсъдени.
Не искам да принизявам значението на това, което беше хубаво. Беше прекрасно. Но не мисля, че пак така ще бъде. По-добре да си кажем сбогом сега, не мислиш ли?
Клер
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Скъпа моя Клер,
Що за необикновена личност си ти.
Преди да ме обречеш на забвение, би ли могла да ми дадеш още един шанс? Ще бъда в бар „Уилсън“ след осем тази вечер. Това е на Четиридесет и трета улица около блока от другата страна на Бродуей.
Ако ще дойдеш, ела. Ако не, още един спомен.
Барът е тъмен, голям и почти празен; той заема голяма част от помещението, намиращо се в задната част на блока. Стените са изчистени до тухла и единствената светлина идва от свещите в буркани, поставени на всяка маса.
Тя пристигна точно в осем и двадесет и пет. Видя го седнал в задната част; той четеше книга, обърната под ъгъл към една от свещите.
Нямаше достатъчно светлина за миникамерата, за да направят снимки; техниците, проучващи мястото, го докладваха в отчета си. Вместо това Клер имаше микрофон, скрит в чантата й и свързан директно с фургона отсреща.
