Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 53

— Клер, — попита Франк. — Да си почувствала нещо такова?

Тя въздъхна.

— Пусни пак записа.

Франк пренави лентата и тя изгледа записа още един път.

— Добре…

— Какво има, Клер?

— Когато излязох оттам, почти се бях напикала, затова изобщо не мислех за всичко това, като за театър. Но сега, когато го гледам отново… знаете ли, винаги можеш да кажеш кога един актьор преиграва. Даже и да няма къде точно да посочиш с пръст, просто знаеш, че е така. — Тя кимна. — Като гледам този запис, аз виждам, че Кристиан играеше.

— Което означава — замислено каза Кони, — че трябва да сме по-изкусни, отколкото се предполагаше.

Когато се завърна в ужасния си тъмен апартамент, тя включи лаптопа, който й даде д-р Литмън. Змията, която изглежда не спеше през нощта, беше заплетена в сложен възел в своя стъклен съд.

Клер нямаше представа дали е мъжка или женска. Но тайно започна да я нарича Кони.

Добре дошли в Некрополис.

Тя натисна „чат стая“. През нощта е препълнено: най-малко дузина имена, повечето от които са нови.

Виктор беше там, като пак висеше отстрани, скачайки от разговор на разговор; забележките му са кратки и саркастични.

За първи път тя се замисли как ли изглежда той. И си го представи като голяма прокрадваща се котка. Какво ли ловува? — се чудеше Клер.

Пръстите й бягаха по клавишите.

\>\> Здравей, Виктор. Как е?

\>\> Привет, Клер. Мислех, че няма да се върнеш.

\>\> Изглежда, че междувременно си имал голяма компания.

\>\> Никой от тях не е толкова очарователен и прекрасен, колкото си ти.

\>\> Колко сладко. Всъщност (хлъц) аз съм малко пияна.

\>\> Докато аз съм просто опиянен от твоето присъствие.

\>\> Имах среща, Виктор. Какъв прекрасен мъж само.

\>\> ВРС?

\>\> Моля?

\>\> Попитах, дали срещата беше В Реалния Свят.

\>\> Това е фраза, която не използвам често. Всъщност предпочитам да вярвам на тази дигитална сфера, в която сме ние и която в крайна сметка е толкова реална, колкото и нещо, случващо се в Царството на Материята… Но аз се отклоних. Твоята среща. Обеща да ми разкриеш мръсните подробности.

\>\> Така ли беше? Добре, да, беше ВРС.

\>\> Ако сте били заедно, аз вече ревнувам.

\>\> За какво? Аз съм тук с теб и капвам от умора.

\>\> Вярно. И предполагам, че си сама. Освен ако твоята среща е по-свободна от виртуално общуване, отколкото бяха моите. Щом нощта едва започва, ще смятам, че нищо не се е случило.

\>\> Нищо.

\>\> Кореспондентът ти въздъхна с облекчение.

\>\> Виктор?

\>\> Да, ангелче?

\>\> Предният ден говорихте с Кери за нетсекс.

\>\> Да?

\>\> Как става това по-точно?