Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 39

— Добре се справя — каза накрая Кони. — Тя изгражда мотивацията и мястото на действие, като едва забележимо се обръща към ментора си да й подскаже какво да прави или причината, поради която да се отдръпне, ако навлизането в нещата стане много бързо.

— Аз ти казах, че тя може да импровизира по-добре, отколкото просто да фантазира глупости.

— Ако тя все още импровизира — отговори Кони.

* * *

Минаваше полунощ, когато тя излезе от сайта. Очите й бяха възпалени, а от писането на клавиатурата я боляха китките.

Когато минаваше покрай отворената врата на д-р Литмън, чу как психиатърката я повика. Кони седеше на бюрото си, обградена от документи. От цигарата върху пепелника тънка струя дим се вдигаше към фунията на настолната лампа.

— До късно работиш, Клер.

— Изгубих представа за времето.

— Нали знаеш, че не плащаме извънредни часове — д-р Литмън извади един плик. — Но все пак плащаме. Ето заплатата ти за първите две седмици в аванс.

— Това чек ли е? Само че аз нямам банкова сметка.

— Знаем. Не се притеснявай. Две хиляди долара в брой.

Д-р Литмън изчака, докато стъпките на младата жена заглъхнат в дъното на коридора, преди да отвори пак папката, по която работеше.

Папката беше надписана: „Клер Роденбург: психологически профил“.

Когато Клер се прибра, Беси още не се бе върнала от театъра. Погледна часовника си — минаваше един часа. Възможно е нейната съквартирантка да работеше над адреналина си в някой бар.

Клер извади от плика си хиляда долара и ги разпръсна по възглавницата на Беси. Банкнотите още миришеха на цигарите на д-р Литмън. На последната от тях Клер написа с червилото, което взе от тоалетната масичка на Беси „наем“.

Когато поставяше червилото обратно, забеляза смачкана визитна картичка между шишенцата с грим. Единият й край беше откъснат. Тя взе визитката и я приглади.

Алън Голд

Сдружение Голд

Адвокат в Музикалната индустрия

Беше посочен адрес в Атланта.

Ти сигурно бързо го изработи, Алън.

Преди всичко аз съм адвокат. Работата ми е да разбера кога свидетелят не казва истината.

Въздишайки, тя извади още петстотин долара от плика. След това преписа адреса му отпред и го залепи. На гърба му написа: „Надявам се, че със съпругата Ви всичко е окей.“

На седем мили оттам, на другия бряг на реката, детектив Дърбън очакваше провал.

— Победи ме — каза той.

Марк Позитано беше този, който обърна играта.

— Дама пика, петица спатия, десетка спатия — каза той, като обръщаше картите на масата.

Франк потрепери. От другата страна на масата Еди Лоуъл, слаб мъж около петдесетте, с остатъци на посивяла коса там, където още не беше изтъркана от лейтенантската му фуражка, звучно се засмя.

— Спечели, а Франк?

— Семейна касичка — с отвращение каза Франк. — Аз спирам.

— Аз вдигам пет — каза Уийкс.

— Като назоваваш ставката — промърмори Еди.

— Не съм ли? — попита Уийкс.

— Всъщност да. Пет долара не е залог. Пет долара — само билет за зрители.

— Петнайсет долара — ядно каза Уийкс. През масата Еди срещна погледа на Франк. Нищо не се промени в лицата на двама мъже, но даже моментното изражение беше достатъчно да им стане ясно, че мислят за едно и също.