Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 37

* * *

— Той няма да отговори — каза Франк.

— Ще отговори, ако е убиецът — спокойно отвърна д-р Литмън. — Ако е убиецът, той ще бъде привлечен от уязвимостта й, както акулите се привличат от кръвта.

Другото занятие се проведе този път на открито, докато д-р Литмън поглъщаше дима от поредната цигара.

— Първият ми план за атака е да накараме Воглер да разкрие себе си чрез своите фантазии. Ако той е убиецът, сигурно има изключително сложен и добре организиран живот, посветен на фантазиите му. Убийствата подхранват фантазиите, а фантазиите пък подхранват желанието пак да убиваш. Вярвам, че в подходящи условия и при подходяща довереница той може да разкрие какво представляват фантазиите му.

— Защо трябва да го прави това? — възрази Клер. — Мисля, че всички се съгласихме, че този тип е твърде умен.

— Да, но също така е и самотник. Той осъзнава, че е престъпил прага, който го отделя от другите мъже. Той няма да изпусне шанса да се свърже с някого, който, според него, споделя наклонностите му — говорейки, тя размахваше цигарата си, сякаш дирижираше. — Когато се разкрие, детайлите от фантазиите му все повече ще заприличват на подробностите на действителното убийство, и това няма да е изненадващо, защото фантазиите го крепят. Той получава мощно удовлетворение, като изживява всеки момент. Мисля даже, че ще се постарае бързо да тласне връзката с довереницата си от думи към действие. Той ще измисли подходящ според него претекст, за да премине към физическа интимност.

Клер се обърна и погледна д-р Литмън.

— Физическа интимност? Имате предвид, че той ще иска да спи с мен?

— Не се безпокой. Ние ще имаме информацията, която ни трябва, много преди да стане дума за това.

— Но аз ще трябва да… го съблазнявам, така ли?

Д-р Литмън погледна Клер. След това тя се наведе над нея и я целуна по устните. Клер не реагира.

— Добре — каза д-р Литмън. — Много добре.

Клер вече имаше нови приятели. Кери, Виктор, Малчугана, Бетовен и Маркиза.

\>\> При болката елегантността е всичко. Когато завързваш и риташ в корема някой безволев, ти не получаваш никакво удовлетворение. При завършеното изживяване половината от удоволствието зависи от избора на позата или от действието, при което даже слабото движение или малката промяна в затягането на възела предизвикват изтънчени страдания.

Това е Бетовен. Кери допълва:

\>\> Абсолютно вярно. Една от моите любими играчки беше обикновена дървена дъска, обърната на ръба си и с няколко инча по-високо за удобно възсядане. Моят задник трябваше да се изправи на върховете на пръстите си, да го възседне. Да я наблюдавам как се надига толкова изтощена от тази поза и как се отпуска на причиняващия болка ръб беше удоволствие за мен.