Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 38

Клер се обади:

\>\> „Задникът ми“? Извинявай, не те разбрах.

Виктор поясни:

\>\> Когато Кери говори за задника си, тя няма предвид своята анатомична част, Клер. Тя говори за някого, подвластен на нея.

\>\> Аха. Извинявай.

Светът, който тя откриваше за себе си, беше недостъпен и пълен с жаргони, както при военните. От акронимите й се виеше свят. CP, BDSM, СВТ, YMMV. Тя събра кураж да попита какво означават някои от тях, като откри между другото, че YMMV, значещо „разстоянието ти май ще се промени“ всъщност означава нещо съвсем друго.

Разговори за ухапвания по врата, Вуртенбургски колела, върховно пространство и игра с пони я объркваха.

Ето какво пишеше Кери:

\>\> Върховете и дъната взаимно се допълват, като две части на пъзела, Клер. За нас тези връзки са толкова естествени и близки, както са свързани „мъжкото“ и „женското“ във ваниловия свят.

\>\> Ванилов свят? О, разбирам. Аромат, който подхожда на всичко.

\>\> Точно така.

Кери добави:

\>\> Невинността ти е прекрасна, Клер. Сигурно няма да искаш да влезеш в сайта и да опиташ някои от моите кибериграчки. Компютърният секс не е като истинския, но може да бъде също толкова интензивен.

Сега се обади Виктор:

\>\> Остави я на мира, Кери. Тази вечер Клер е заедно с нас просто като любознателен наблюдател.

Клер харесваше Виктор. Независимо, че рядко се включваше в дискусиите, като предпочиташе да остане невидим настрани, той изглежда се бе определил за неин водач в този странен и нов за нея свят. И много добре го правеше, за да не остане тя потресена.

\>\> Нещо от рода на „първо опитай, после купи“.

На Кери й хареса. Клер започна да пише:

\>\> Повече ми прилича на състоянието преди скачане. Практически аз не съм нова в този екип. Преди време познавах един, който беше вътре в нещата, но бях много млада тогава и се отдръпнах, когато ми се стори, че става нещо като наклонност.

\>\> Така ли? Веднъж навлезеш ли в този свят, във всяка връзка контролът присъства подсъзнателно. Ние приемаме явно това, на което другите не обръщат внимание. Нали знаеш; „В любовта само единият целува, другият само подава бузата“.

Това беше Маркиза. Клер написа импулсивно:

\>\> За себе си предпочитам Бодлер. „Колко спомени — сякаш съм вечност живял…“

Кери:

\>\> О, Боже, не и ти.

\>\> Какво не и аз?

\>\> Виктор постоянно цитира Бодлер. Хайде, Виктор, подкрепи екипа си.

Но Виктор продължаваше да мълчи.

В друга стая в същата сграда д-р Кони Литмън и Франк Дърбън седяха един до друг пред компютъра, като наблюдаваха редовете от текста, плъзгащи се надолу по екрана.