Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 40

— Вдигам с още петдесет — каза Франк. Две минути по-късно, когато той успешно се справи с останалите спатии, Уийкс невярващо се облещи към своите пари, които изчезваха в горния джоб на Франк.

— Блъфира с бавна игра — каза Еди. — Специалитетът на Франк.

— Аз съм дотук — угнетено каза Уийкс. — Загубих достатъчно за една нощ.

Еди се прозина.

— Аз също. Благодаря за играта, момчета.

На Франк му се искаше да каже: „Още една игра?“ Но замълча. Това е едно от нещата, които научаваш, когато играеш покер. На никого не казваш какво точно искаш.

И когато мисълта да си ходиш у дома е като мисълта за разходка под студен дъжд, то не казваш нищо. Просто се усмихваш и казваш: „До утре, момчета. Ще се видим сутринта“.

Далеч от улиците на Сохо, Кристиан Воглер също не спеше. Облечен в копринен халат, с лице, осветено от студеното бяло сияние на монитора, той удряше и натискаше по клавиатурата.

През един интервал от време думите му бяха изпратени на хиляди мили по влакната на оптическия кабел, осъществяващ неговата Интернет връзка, после друг интервал, през който отнякъде другаде по света се осъществяваше друга връзка. Байтовете данни се преобразуваха на екрана на неговия компютър в думи, образи и мисли.

Ноздрите на Воглер се разшириха. Възбудата се разливаше сякаш под напора на дрога, от кората на главния мозък до централната нервна система. Но ръцете му бяха все така залепени за клавиатурата, като пръстите на пианист раждаха нови мелодии, които само той можеше да чуе.

Петнадесет

На следващия ден Франк дойде рано в апартамента й.

— Събери си багажа, Клер. Ще отсъстваш за известно време.

— Къде ще ходим?

— Кони иска да те настани на място, по-удачно за твоята история. Имаме декоратор за бързи поръчки.

— О, декоратор! Аз се издигам.

Тя събуди Беси, когато тършуваше в гардероба й за дрехи от първа необходимост.

— Пази се — загрижено каза Беси.

— Добре — обеща Клер. Ровейки из бельото на Беси, тя хвърли поглед на пистолета, светещ с метален блясък между дантели и памук. После, като помисли малко, пак го зави.

Имаше да си кажат толкова неща. Но полицаят чакаше и тя не знаеше как да се държи.

— Чупката — каза меко Беси.

Клер кимна.

Когато слагаше куфара си в чакащата я кола, тя се почувства много по-далеч от къщи, отколкото преди няколко месеца.

Те слязоха по тротоара на 14-та Уест Стрийт в покрайнините на стар район, където разфасоваха месо. Районите на квартала наскоро бяха реконструирани, но не и този.

Апартаментът беше една гадна дупка. Черните свещи се редяха покрай стените под планини от животински части и скъсани хевиметъл постери. Счупена електрическа китара беше подпряна в ъгъла.

— Боже мой — извика тя побесняла, като оглеждаше фалшивите кадифени пердета и сините тапети по стените. — Защо не изхвърли цялата тая свинщина и не удари една бяла боя?

— Доста скъпо струва да направиш мястото да изглежда толкова гадно — каза меко Франк. — Ще се изненадаш. — Той взе боядисан човешки череп, на който бе залепена свещ. — Възможно е и да са прекалили малко.