Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 41

Клер мълчаливо издърпа черепа от ръцете му и го хвърли в коша.

— Ще те оставя да си разопаковаш багажа — каза той дипломатично. — Подреди нещата си. Тогава ще изглежда по-уютно.

Тя не го слушаше, а гледаше само стъкления съд в ъгъла. Вътре се плъзгаше нещо сребристосиво.

— Това да не е змия?

— Само за шоуто, Клер. Нещо като сценичен реквизит.

Тя се огледа, като търсеше куфара си.

— И още едно нещо — каза той, преди да тръгне. — В апартамента е включено аудио и видео наблюдение; момчетата даже и сега работят с апаратурата в апартамента под нас.

— Какво искаш да кажеш, Франк?

— Добре, камерите засега още не са включени. Но от време на време те ще проверяват системата. Това, което искам да кажа, е че когато си взимаш душ, по-добре е да изгасиш тока.

Той дойде пак по обяд и я закара до малката спортна зала в Сохо. Там, в отделна стая, я представи на един мускулест мъж, който се казваше Рей.

— Рей ще ти покаже как трябва да се защитаваш.

— Така е — каза Рей. — Само курс по нанасяне на удари, нали разбираш?

Когато каза „удари“, той имаше предвид точно това.

Тя удряше боксовата круша отново и отново, докато ребрата я заболяха, а тялото й стана тъмносиньо.

Но към края на курса тя знаеше как да се защити от някого, който я напада и мята въже на врата й; как да осакати някого; как се чувстват мъжките тестиси в протегната й ръка, преди да започне да ги „откъсва“ като ябълка от клон.

Тя си спомни за „битките“ на сцената, уроците по дуелиране с шпагите с изтъпено острие. Сега й се струваше, че всичко това беше в друг живот.

Коя си ти?

Казвам се Клер Роденбург.

Откъде си?

Родена съм във Фери Спрингс, близо до Бойс в Айдахо. Баща ми загина в самолетна катастрофа, когато бях на десет години. Майка ми повече не се омъжи. Струва ми се, че винаги имах нещо за по-големите, за палавниците.

Продължавай.

Имах обикновени приятели от колежа. С един от тях загубих невинността си, когато бях на шестнайсет. След това сексът тръгна лесно. Движих се със симпатична луда групичка. Но те никога не бяха всъщност истински луди. Те всички искаха това, което искаха и другите, както и аз. После в колежа имах връзка с един от преподавателите ми. Беше женен.

Как се казваше?

Мистър Фърбанк.

Не наричаш ли любовника си със собственото му име?

Извинете. Елиът Фърбанк. Това се случи, когато разбрах, че имам у себе си и тъмна страна, която искаше да отиде по-далеч от това, което бях. Ние не можахме да бъдем, заедно колкото искахме, затова той реши да ми пише послания. Фантазии. Обикновено ги изпращаше по имейла или ги оставяше в пощенската ми кутия.

Добре, Клер. Какво стана с него?

Жена му намери едно от писмата. Занесе го направо при декана. Елиът веднага беше изхвърлен.

Ти как се чувстваше след това?

Бях въодушевена. Мислех, че най-накрая ще бъдем заедно. Но не стана така. Той се самоуби. Остави ми едно последно писмо. Той… той искаше аз да го последвам.

И тогава?

Тогава тръгнах да пътувам. Като се замисля, разбирам, че аз просто бягах от нещо, което излезе извън контрол.