Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 36

— Първо — каза Франк, — той е умен. — Висок коефициент на интелигентност — написа той на своята дъска.

— Същото е и тук — измърмори д-р Литмън. — Клер, това е първото ти застъпване.

— Той е самотник.

Д-р Литмън кимна.

— Дотук имаме жалки хетеросексуални умения.

— Неговите предишни връзки са свършили зле. Семейният му живот вървял към криза.

— Историята на скъсаните връзки. Това също е типично за сексуалните убийци — моливът на д-р Литмън дращеше по бялата повърхност на дъската й. — Аз съм наред. Знаем, че този убиец е високоселективен, би могло да се каже — перфекционист.

— Докато Воглер бе обсъждан като властен изрод.

— Ако следва шаблона на другите сексуални убийци, той ще има високоразвита фантазия, която го захранва между две убийства.

Франк спря за момент.

— Воглер е от рода на фантастите — каза той. — Поезията и други подобни неща.

— Окей, Клер, напиши отдолу „фантазия“.

Няколко минути по-късно те резюмираха резултатите.

— И така, какво имаме тук? — попита д-р Литмън.

Клер провери дъската си.

— Всичко това е от застъпване.

— Което означава — като кръстосваше стаята, д-р Литмън взе маркера от Клер и написа на дъската й единствена дума „Клер“ — че за да привлечеш вниманието му, ти трябва да го впечатлиш с всички тези качества. — Докато говореше, тя заграждаше с кръгове думите на дъската на Клер.

— Ти трябва да бъдеш наивна, любопитна за нови експерименти, вече впечатлена от неговото чувство за потайност. Интелигентна, но не дотам, че да заплашиш желанието му да те ръководи и контролира. Той е уязвим. Фантазьор, който може да бъде част от чуждия свят, но и да споделя с други своя. Интересуваш се от еротика и от тъмната страна на твоята сексуалност. Трябва да се престориш на абсолютна жертва, за да задоволиш желанието му за пълен контрол. Разбираш ли? Тези и само тези качества можем да определим въз основа на това, което знаем за убиеца. Всичко друго е абсолютно неизвестно.

— И така, вие искате аз да превърна този списък в правдоподобен характер?

— Точно така.

— Няма проблем. Това е нещо като изграждане на характер по почерка, така ли? Само че тук характерът е на първо място. Как мога да го доближа?

Д-р Литмън затвори маркера с капачката.

— Остави това на нас.

Четиринадесет

Скъпи мистър Воглер,

Вие може би си спомняте, че ми дадохте на заем книгата, която Ви изпращам: „Цветя на злото“. Срещнахме се с Вас във Флаерти преди около шест месеца, и макар че срещата ни беше кратка, аз често мисля за нея. Извинявам се, че не върнах книгата по-рано. Четох стиховете с интерес и не исках да я връщам, преди да прочета всичко.

Всъщност аз ще бъда напълно откровена с Вас и признавам, че имаше и друга причина, заради която не Ви се обадих по-рано. Прочетох във вестниците, че е починала съпругата Ви и не знаех как да се обърна към Вас. Надявам се, че сега, след като мина известно време, болката се е притъпила. Повярвайте ми, аз знам какво е да загубиш близък човек.

Възможно е тези мои преживявания да са причината да усещам такъв резонанс у Бодлер. Обичам особено неговите мрачни и двусмислени стихове. Аз също имам моята „жажда за забрава“, и ми се струва, че виждам в поезията му нещо от моята чувствителност.

Опитах се да преведа няколко стихотворения, макар да съм сигурна, че ще се смеете над моите усилия. Но ми се струва, че думите му губят от еротиката си при превод.

Ще ми бъде интересно да знам, какво мислите по този повод. Изпращам Ви своя адрес по електронната поща с надеждата, че можем да продължим разговора си.

Клер Роденбург