Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 19

— Нека да ви кажа нещо. Това, което правихте в началото, не беше игра. Беше преструвка. Вие копирахте това, което сте виждали други артисти да правят, а то не беше ваше. Ето защо не можахте да го повторите, когато се наложи да се концентрирате и върху друго. Актьорството е да правиш…

— Това ли е Методическият клас? — попита един от студентите.

Лека досада мина по лицето на Пол.

— Никога повече не искам да чувам тази дума. Това предполага наличие на някои правила или формули. Станиславски е казвал: „Изживей момента“. Това е целта ни.

Днес те завършиха с импровизирана история, в която санитари бяха взети за неврохирурзи и оперираха любовницата на президента. Клер лежеше на пода в ролята на любовницата. „Неврохирурзите“ тъкмо решаваха да заменят мозъка й, който бяха повредили от небрежност, с един от техните мозъци, когато някой се намеси в сценката.

Тя видя висок човек в дълъг кафяв шлифер, целия в сняг. Той спря и каза: „Клер Роденбург?“, без да се обърне към никого определено, но го каза по такъв начин, който моментално показваше, че е ченге.

— Вие не можете да я вземете! — изкрещя единият от „хирурзите“. — Тя няма мозък.

Гримаса на отвращение мина през лицето на полицая. Той погледна надолу, право към Клер.

— Мис Роденбург?

— Тя е много добра приятелка на президента — каза другият „хирург“. — Внимавайте с нея.

Тя забеляза, че той не се вълнува от тези сюрреалистични глупости. Само извади картата си, протегна я надолу, за да може тя да я види, и каза:

— Детектив Франк Дърбън. Защо да не си направите една почивка?

Съседната стая беше свободна. Вътре имаше няколко пластмасови стола. Тя седна, обаче детективът остана прав.

— Простете, че така нахлувам в следобеда ви — каза той.

Тя започна да се досеща защо е дошъл.

Адвокатът, когото бе „обработила“, се е оплакал.

— Вижте, нека по-добре аз да ви обясня.

— Дали не греша, че вие понякога работите с Хенри Малори? — внезапно попита той.

— Да.

— В какво по-точно се изразява това?

— Следя дали мъжете… нали разбирате, дали те имат намерение да изневерят — нервно отговори тя, като докосна косата си. — Неговите клиентки ми плащат да провокирам съпрузите им…

Детективът изтегли една снимка в прозрачен найлонов плик и й я показа:

— Познавате ли тази госпожа?

— Да, познавам я — отговори тя. Трябваше да прикрие изненадата в гласа си, защото това не беше съпругата на адвоката, а съвършено друга клиентка отпреди седмица.

— Знаете ли как се казва?

— Мисля, че Воглер — каза тя колебливо. — Стела Воглер.

— Според мистър Малори тя е ваша клиентка.

— Да, така е.

— Защо се е обърнала към агенцията ви?

Клер му разказа всичко, което помнеше. Не беше много.

— Стела се безпокоеше за съпруга си Кристиан. Те бяха женени от две години и за това време той много се променил. Тя обясняваше, че криел от нея къде ходи. Излизал неочаквано, без да дава обяснения. Друг път бил уклончив и не отговарял на въпросите й. И въпреки че винаги проявявал чувство за собственост по отношение на Стела, напоследък станал безразличен към нея и я намразил.