Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 17
Тони Стронг
— Какво е това?
— Това е съставка на крем за овлажняване. Предполагам, че е възможно убиецът да го е нанесъл с ръката си като овлажняваща смазка. Трябва допълнително да проверите в хотелската стая за тоалетни опаковки, за да видите дали не липсва някоя от тях.
— Ще го направим — каза Франк.
Сега, когато тялото беше измито, на вътрешната страна на бедрото се забелязваше малък кръгъл белег, не по-голям от десетцентова монета. Появи се релефно кръгче върху твърдата бяла тъкан, като излъскана месингова монета.
— Какво е това? — попита Франк. — Убиецът ли го е направил?
— Не. Този белег е отпреди години.
— Имате ли някаква идея как се е получил?
— Може би неправилно е слизала от мотоциклет и се е изгорила в капака на двигателя му. Или нещо е залепнало на кожата й от някое барбекю; това е точно под линията на бикините. — Доктор Линг сви рамене и се върна към работата си.
Ножиците, с които тя разрязваше гръдния кош, бяха големи колкото градински, и й костваше голямо усилие да ги затваря.
Франк застана отзад. Засега още нямаше миризма. Леденият въздух, който излизаше от бръмчащия грамаден климатик, струеше над главите им.
Патологът си сложи маската и извади от коремната кухина вътрешностите и безкрайните сиви тънки черва, между които имаше и други, по-ярко оцветени органи. От време на време с умело движение на скалпела тя изрязваше някой от тях и внимателно го подаваше на асистента си.
След няколко минути спря и тръгна към пейката, където бяха наредени изрязаните органи, очакващи следващата дисекция.
— Странно — каза тя, сваляйки защитната си маска. — Тук нямаме пълен комплект.
— Моля? Не ви разбирам.
— Липсва далакът. Не е много атрактивен орган. Единственото, което прави, е да създава червените кръвни телца, но не бихте искали да останете без него, нали?
— Той… взет ли е?
— Мисля, че може да се допусне като вариант. Няма операция, която може да обясни отсъствието му.
Патологът и детективът се спогледаха за кратко. Каквото и да искаше да каже всеки от тях, за каквото и да мислеха, тук не беше нито мястото, нито времето да го разискват. Доктор Линг се върна при тялото и продължи да се занимава с гръдния кош, като го разсичаше и разрязваше. Когато тя се изправи, Франк можа да види цялата картина на дисекцията до бялото на гръбначния стълб.
„Изглежда професионално“ — помисли той.
Доктор Линг застана до главата и направи разрез през слепоочието. Тя свали парче кожа, откривайки част от черепа с цвят на слонова кост, направи го по-перфектно от камериерка, оправяща легло.
— Сега трябва да излезете — каза тя, като пак си сложи маската. — Можете да гледате през прозореца.
Близо до нея на масичка с колелца бяха подредени комплект електрически инструменти. Тя избра дисков циркуляр със ситни зъбци и натисна бутона. Чу се стържещ звук от електромотора, който направи невъзможен по-нататъшния разговор. В следващия миг из въздуха се завъртя вихрушка от костен прах.
Седем
Клер казва:
— Аз съм в кутията.
— Кой те сложи в кутията?
— Баща ми.
— Какво още има в кутията? — младият мъж, който задава въпроси, седи срещу Клер, плътно до нея, краката му са преплетени в нейните.