Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 21

Тя направила пауза и погледнала към Воглер. Той съсредоточено я гледал.

— Моля, продължавайте.

Клер свила рамене и продължила:

Няма нищо по-дълго от дни окуцели, под товара на мокрите зимни парцали пак Досадата — плод на пресита — гнети и безсмъртие с ужас предричаш й ти. И потъваш след миг, о материя жива! След ужасните вихри гранитът почива, вдън мъгливата знойна Сахара смирен — Сфинксът грохнал избяга от светския плен и — забравен на картата, горд, недоволен — пее само в лъчите на залеза болен.

Мълчанието се проточило. Докато тя четяла, Кристиан Воглер бил притворил очи. Сега той пак ги отворил, като я гледал с безразличие.

— Това е като празнота — казала тя в тишината. — Какво означава това?

Тогава тя забелязала фотографията на гърба на книгата.

— О, това сте вие. „Превод и предговор от Кристиан Воглер“. Вие сте поет.

Той поклатил глава.

— Преводач. Само в свободното си време.

— За какво пише той? — попитала тя, за да продължи разговора.

— За нищото. За самия себе си.

— Сигурно, но защо е написал такава особена поема?

— Ами — замислил се за миг Воглер, — имал е сложен любовен живот.

— Звучи ми като момче за мен. — „Внимавай, момиче. По-леко.“

— Бил е увлечен по две жени — Воглер се огледал около бара, сякаш подреждал мислите си. — Възможно е обаче думата „увлечен“ да не е съвсем точна. Едната била проститутка, чернокожа, която той наричал „Venus noire“, неговата Черна Венера. Другата била с изтънчена светска красота, жена на негов приятел. Казвала се Аполони Сабатие, но биографите му я наричат „Venus blanche“ — Русокосата Венера. Проститутката го обичала и той бил нейният любовник, но той бил влюбен и във „Venus blanche“.

— Любовен триъгълник.

— Нещо такова.

— И какво се е случило?

— Той написал огромно количество еротични стихове. Казвал, че иска да направи нещо напълно ново, да създаде красота, лишена от зло. В стиховете му бегло се споменават всички видове перверзни, но ефектът е слаб. Той ги изпраща анонимно на „Venus blanche“. Рано или късно тя разбира кой ги е писал и му предлага да спят заедно. За нея това не е било голям компромис, защото била спала с много от приятелите на мъжа си. С Бодлер са били заедно само една нощ.

— Изоставила ли го е?

— Не. Никой не знае какво се е случило. Единствената следа е писмо с отказ, което той й изпратил на следващия ден. Писал й, че предпочита да я запомни като богиня, а не като жена.

— Някои хора не обичат да бъдат обвързани. А вие?

Това било грешка, прекалено явна, прекалено тъпа. Тя разбрала това в момента, когато изговорила тези думи. Кристиан Воглер се изправил.