Читать «Убий императора» онлайн - страница 9

Клисарят Кирик, пребледнял като мъртвец под дългата си черна брада, не можеше да си намери място пред княжеския писар и борев Климент. Със смешно килната настрани калимявка, изпод която се подаваха няколко разбъркани кичура, Кирик час по час триеше ръце в черното си расо, а през останалото време си скубеше косите. Зад него смутено пристъпяше Невестулката бивш джебчия, а сега един от помощниците на писаря, и безуспешно се опитваше да прекъсне неканения гост.

– Само вие можете да ми помогнете, господарю! ... Моля ви, смилете се над Божия служител... Поне да знаех къде е Манасий, той може да е видял нещо... Но това е провал! Пълен провал! ... Потирът... Папата... Ами ако обвинят мен? ... Помогнете ми... Манасий...

– Казах ти, господарят е зает! – Невестулката хвана клисаря за ръкава и го задърпа към вратата, но той се отскубна и падна на колене.

– Това е въпрос от първостепенна важност! – извика Кирик и въпреки, че беше на земята, заблъска слугата далеч от себе си. – Това не е за прости хора като теб! Остави ме, Сатана... Какво ли разбираш

– Какъв потир? – Климент бавно свали краката си, обути в меки кожени ботуши на земята. – За какво е цялата тази врява?

Как е възможно, помисли си той, след като цял ден си работил без почивка и не стига, че е такава жега, как е възможно, тъкмо когато слънцето най-после е спряло да припича, а ти си се отпуснал на леглото с чаша разредено охладено вино и се опитваш да четеш "Облаците" на Аристофан, между другото много вулгарна пиеса, която едва си взел от хазнатаря Добромир, обещавайки му да я пазиш като очите си, та как е възможно точно в този момент в къщата ти на нахълта клисарят на голямата базилика в Плиска и да започне да бръщолеви гатанки?"

Всъщност с падането на нощта се бе разхладило, дори пръскаше лек дъждец, а и нещата май се изясняваха. Явно някой беше откраднал златния потир, подарен от папа Николай на Борис по случай покръстването му. Чашата бе донесена в българските земи от пратениците на Ватикана Павел Популонски и Формоза Портуенски, осветена в Голямата базилика, и се ползваше от княза, когато Борис приемаше Светото Причастие. На Климент веднъж вече му се бе налагало да търси откраднатия потир в Сердика, сега щеше да му е за втори път.

– Кой е Манасий? – попита писарят и покани неканения посетител да седне. – Защо мислиш, че може да е видял нещо?

– Излезе преди мен от олтара, затова... Търсих чигата Симеон, но го няма! Някой трябва да предупреди... Потирът беше толкова красив! Как само блестеше златото на слънчевите лъчи! А сапфирите, рубините и изумрудите... Ах, какъв позор! Какъв позор! – свещеникът подръпна отново расото си и се разтресе на стола.

"Чашата наистина беше много хубава. Но сега е изчезнала, а както казва Аристотел, когато прекрасното го няма, на негово място се ражда трагичното. Точно както виждаме в момента" – помисли си Климент, а на глас каза:

– Пий! – и подаде виното си на клисаря. – Пий и се успокой! Несвързаните ти приказки няма да помогнат на никого.

Без да чака втора покана, Кирик изля питието в гърлото си, хлъцна и изтри устата си с ръка. След това остави чашата на масата до себе си и понечи да скочи, но Климент го задържа за ръкава.