Читать «Убий императора» онлайн - страница 8
Николай Пенчев
Изчислителя се гордееше със способността си да предвижда всичко и всички, да прави точни сметки и пресмята ходовете на противниците си до най-малката подробност. Водеше си подробни записки за тези, срещу които се изправяше, и предварително знаеше как ще реагират те на всеки негов ход. Това му даваше огромно преимущество.
Всички – патриции, стратези, логотети, свещеници, дори самият император бяха в ръцете му. Най-хубавото беше, че те въобще не подозират за това. А когато разберяха, вече щеше да е много късно.
Изчислителя се усмихна отново. Зад него, губещи се в сенките, се виеха каменни стълби, в чиито ъгли се събираше плесен и влага. От стените, провесени на вериги, висяха парчета изгнили дрехи, под тях се търкаляха напукани ребра, пожълтели черепи, начупени прешлени, стави и кости. Малката каменна стая с мръсна маса и стол по средата, миришеше на мръсотия, кръв и страх, но това не му правеше впечатление. Някога тук бяха държали и измъчвали важните затворници в Големия дворец, бяха ослепявали пълководци и рязали носовете на императори, но от години никой не беше слизал в подземието. Малцина знаеха, че то въобще съществува, без да обръщат внимание на каменната плоча с халка, която Изчислителя откри в един от най-крайните коридори. За всеки случай постави катинар. Не искаше някой да се натъкне на тайните му покои. Но дори и това да станеше, неканеният гост нямаше да стигне много далеч. Изчислителя бе поставил няколко капана, които щяха да спрат всеки натрапник. В тях вече се бяха уловили няколко плъха и дори една лисица, промъкнали се през стената на двореца, чиито мъртви тела доказваха колко добра е системата му за защита.
Изчислителя вдигна очите си от изписаните тънки листове кожа и погледна големия железен кръст, окачен на стената срещу него. От там Спасителят, разпнат, за да изкупи човешките грехове, го гледаше с разбиране, сякаш готов да помогне в начинанието на живота му. Но мъжът в подземието знаеше, че ако иска да успее, трябва да свърши всичко сам. "Помогни си, за да ти помогне и Господ", казваше навремето баща му и той беше напълно съгласен с него.
През стаята бързо пробяга черен плъх, спря се в далечния ъгъл и застанал на задните си крака, започна тихо да цвърчи, но Изчислителя не му обърна внимание.
Въпреки всичко се чувстваше неспокоен. Може би това беше просто сценична треска, преди великата трагедия, която бе режисирал за града, гражданите и управниците му, да се развихри с пълна сила. Или беше пропуснал нещо?
Мъжът отново сведе очи към пергамента. Върху него с главни букви бяха изписани поредица от имена, оплетени като в паяжина от множеството стрелки, линии и знаци.
Изчислителя отново провери всичко, но не откри грешка в сметките. След което пръстът му се заби в едно от имената – Климент, личен писар на княз Борис.
1
