Читать «Убий императора» онлайн - страница 7

Вестарият се върна в средата на стаята, наля си чаша вино и тъкмо се канеше да отпие, когато чу неясен шум. Заслуша се, но до слуха му не достигна нищо повече. Евматий сви рамена, отпи от чашата и се отправи към леглото, когато ясно чу нечии прокрадващи се стъпки.

– Има ли някой там? – извика вестарият, надвеси се през прозореца и се огледа в мрака.

Не видя нищо и никой не отговори на въпроса му.

Евматий се ослуша отново, затвори капаците на прозореца и внимателно прибра абаносовите статуетки, които ги подпираха.

Чудеше се какво точно да прави, когато му се стори, че нещо стърже по външната стена на къщата. Дали не беше животно? Или някой се промъкваше наоколо?

Евматий остави чашата върху ленена кърпа и се ослуша напрегнато. Изведнъж осъзна колко е тихо. Дори жабите и цикадите бяха замлъкнали. Внезапно си спомни думите на жена си и му се прииска поне този път да я беше послушал.

"Трябва да прокарам някаква система, с която да известявам в къщата, ако имам нужда от нещо" – помисли си вестарият, огледа се за някакво оръжие и грабна ръжена, с който се почистваше камината. Каквото и да имаше отвън, нямаше да го свари неподготвен.

Някой силно почука на вратата и Евматий подскочи. Значи все пак не му се причуваше. Навън наистина имаше някой.

"Ама че съм глупак!" наруга се той сам наум и тръгна към входа. Сигурно Пулхерия беше пратила някой да провери дали не му трябва нещо.

Евматий отвори с широк замах вратата, пламъците на свещите се олюляха от връхлетелия нощен въздух.

На прага стоеше мъж, наметнат с дълъг плащ. Въпреки нахлузената качулка, вестарият го разпозна.

– Ти ли си? – попита той с облекчение и покани госта си с широк жест да влезе. – Защо се промъкваш като призрак в мрака? Изкара ми акъла! Императорът ли те праща?

Вместо да отговори, новодошлият извади дясната си ръка изпод пелерината. В нея държеше къса, широка кама, която с един удар заби в гърдите на вестария.

От силата на удара Евматий залитна назад, опита се да се задържи за масата в средата на стаята, но не успя и бавно се свлече на земята.

Непознатият постоя, докато жертвата му престана да се дава признаци на живот, след което приклекна до трупа и постави в ръката му грижливо сгъната бележка.

* * *

Изчислителя се наведе и за кой ли път се взря в пергамента пред себе си. По лицето му се плъзна лека усмивка, която разкри едрите му остри зъби. Зад гърба му припукваше факла, хвърляща неравномерна светлина по мръсната стена.

Изчислителя беше доволен. Нещата вървяха точно по плана, който внимателно бе начертал и пресметнал.

Скрит в сенките, бе видял поръчаното от него убийство на българския кавхан. След това лично се бе разправил с Евматий. Реликвите също бяха откраднати. Всичко вървеше точно както го беше изчислил. Сега оставаше само да чака, да коригира събитията, ако случайно поемеха в друга посока, а накрая да се наслади на наградата си.