Читать «Убий императора» онлайн - страница 11
Николай Пенчев
– Колко дълго седя до прозореца? – попита писарят.
– Знам ли? – отговори му клисарят и се почеса по главата. – Може би минута или две. След като очите ми свикнаха с тъмнината, се опитах да видя нещо, но централният кораб беше празен.
– Ами монасите от манастира? Те не са ли чули нещо?
Кирик поклати глава.
– Съмнявам се. Ако бяха видели крадеца, щяха да се развикат. По това време повечето от тях са в скриптория или в спалните... – поуспокоен, клисарят завъртя глава и огледа стаята. – Потърсих чигата Симеон, който е дежурен тази вечер, но не го намерих и дойдох веднага при вас. Страх ме е да отида при архимандрит Стефан... Слугата ви не искаше да ме пусне, но аз успях да се промъкна, докато той...
– И какво очакваш да направя? – писарят с тъга погледна пиесата на Аристофан. Тази вечер нямаше да чете повече за пръдните на висящия в мрежа под тавана Сократ. Пиесата му се струваше неразбрана, глупава и пошла, а любимият му философ – ненужно оплют и осмян, но въпреки това искаше да разбере как завършва.
– Как какво? – извади го от литературните разсъждения събеседникът му. – Знам, че сте специалист по разгадаването на всякакви загадки. Намерете потира или Манасий, или този, който го е откраднал!
"Ето я другата страна на славата!" – помисли си Климент и криво се усмихна. Откак се бе прочул с успешните си разследвания, хората не спираха да го търсят, очаквайки да разреши като с магическа пръчка проблемите им. Искаха от него да намери загубени пари, избягали животни, да върне неверни любими, а веднъж дори бе дошъл просител с молбата да разследва загадъчната смърт на котката му, която той много обичал. Нима клисарят очакваше от него просто да щракне с пръсти и да залови крадеца?
Все пак трябваше да предприеме нещо. Изчезването на княжеския потир не беше шега работа. Кражбата бе извършена в самото сърце на Плиска, в любимата базилика на Борис, а той бе много чувствителен към подобни неща. Откак лудият боил Шун, бе успял да проникне в покоите му, князът искаше всяко произшествие във или близо до двореца да се разследва изключително внимателно. В главата на Климент вече назряваше някаква смътна идея, но за изпълнението ѝ щеше да му е необходима помощ.
– Намери чигатът Симеон! – нареди той на Невестулката, който бързо закима. – Вратите на Вътрешния град вече са затворени, но нека няколко патрула обиколят стените. Кой знае дали нашият хитрец няма да се опита да се промъкне вътре. Симеон да затвори вратите и на Външния град и да изкара войници да дежурят по насипите. Всеки срещнат да бъде претърсван! След това доведи чигата и няколко от подчинените му с факли в атриума пред базиликата. Ще отидем да огледаме – писарят стана от леглото и подаде на Кирик падналата му калимявка. Може да намеря нещо, което да ми подскаже как да търсим крадеца.