Читать «Убий императора» онлайн - страница 10

– Някой е откраднал папския потир от базиликата. Така ли е?

Кирик енергично закима с глава и отвори уста, но писарят изпревари поредната му тирада.

- Как стана това?

Клисарят възбудено вдигна ръце, бутна калимявката си, която меко се изтърколи от главата му и без да обръща внимание на падналата шапка, отново си задърпа косите.

– Бяхме приключили вечерната служба. С Манасий помогнахме на свещениците да си свалят филоните и епитрахилите, сгънахме ги и ги прибрахме по шкафовете. Всички бяха много уморени, през деня имаше няколко кръщенета и едно погребение. Целунаха ръка на негово високопреподобие архимандрит Стефан и си тръгнаха. Аз и Манасий останахме да приберем Светата утвар в олтара и да преметем. Манасий е слуга в храма. Малко не е наред с главата, но върши чудна работа. Чисти, прибира изгорелите свещи, мие пода и не се оплаква. Най-обича да бие камбаната. Радва се като дете. Само ако не пиеше толкова много... Но е човек и като всеки човек е слаб – клисарят се прекръсти. – А и всички го черпят. Не минава кръщене или опело, без да се напие... През другото време виси по кръчмите и моли за вино. Знае някои номера... – Кирик махна с ръка. – Залостих вратата и отидох зад олтара. Прибирах Светото Евангелие. Манасий го нямаше, повиках го, мислех, че е в нефа, но той не ми отговори. Исках да ми помогне с купела със светена вода. Тогава чух трясък и звън на стъкло – клисарят потрепери. – Извиках: "Кой е?", но не получих отговор. Запалих свещ и излязох да проверя какво става. Намерих един от прозорците в края на залата разбит. Уплаших се. Кой се беше вмъкнал в църквата? Знаете какви са времената... В базиликата бе тъмно, а свещта не хвърляше много светлина. След това чух шум от олтара. – Клисарят си пое дълбоко дъх и избърса с ръкав запотеното си чело. – След миг ми се стори, че някой тича между пътеките в централния кораб. Извиках му да спре, но стъпките веднага заглъхнаха. Накрая се върнах зад олтара и запалих фенер. Нямаше никой и всичко изглеждаше наред. Но шкафът, в който държим потира, зееше отворен... – този път клисарят започна да дърпа брадата си.

– Освен вас с Манасий е нямало никой друг, а черквата е била тъмна? – попита писарят.

– Вече казах! Канехме се да си ходим. Всички свещи бяха изгасени.

– А на горния етаж и страничните кораби?

– Навсякъде беше тъмно! Лично затворих прозорците на втория етаж. Сигурен съм, че там нямаше никой. За страничните кораби не знам. Някой може и да се е спотайвал. Но защо тогава ще чупи прозореца?

Климент кимна с глава. Клисарят беше прав. Който и да бе откраднал бокала, очевидно бе влязъл от вън. Очертаваше се следната картинка: крадецът се промъква по-рано в комплекса на базиликата и се скрива между колоните на външния атриум. Това не е особено трудно при непрестанния поток от богомолци и дълбоките сенки, които хвърлят сводовете. Изчаква свещениците да си тръгнат, всички светлини в църквата да угаснат и мислейки, че в нея няма никой, разбива един от прозорците, влиза и отмъква прекрасния потир, с който Борис толкова много се гордее. След което притичва между пътеките, Кирик го чува, вика му да спре, но той не го прави, измъква се и изчезва в нощта.