Читать «Убий императора» онлайн - страница 6

На първо място, разбира се, беше логотетът Мануил. Свръхбогат и влиятелен, той обичаше да парадира със състоянието си, носейки скъпи накити и дрехи, но това, което го издига неимоверно в очите на Михаил, беше способността му да изпие цял ритон с вино наведнъж.

Следваше протостраторът Роман – черен като мавър, с голям като чушка нос, но весел и добродушен, който често се изказваше непремерено, но винаги можеше да обърне нещата на смях. После идваше севастът Лъв, с когото Евматий не се харесваше от малък, и любимият кочияш на императора от отбора на зелените Филон – намусен разглезен атлет, който се перчеше с победите си, често платени от кесията на Михаил. Компания им правеше и Ингерн – личният телохранител на владетеля и баща на любовницата му Евгения, който можеше да пие не по-малко от господаря си. Последният "стълб" беше Василий – огромен мъж и бивш борец от Хиподрума, който Михаил беше издигнал до надзорник на имперските конюшни.

"Други освен вас не ми трябват!" – казваше им често владетелят, особено след като изпиеше амфора с вино. – "Само с вас мога да управлявам империята! Не ми трябват нито вуйчо ми Варда, нито префинената ми майка и останалите ѝ роднини. Само вие! Вие сте цвета на Византия!"

Тези думи караха Евматий, който често пируваше с Михаил, да се черви от гордост и да надига златния си бокал, макар никога да не можеше да изпие колкото императора.

Гуляите им може и да не харесваха особено на вечно киселия кесар Варда, вуйчото на императора, който говореше само за сметки, приходи, разходи и предстоящи войни, но това издигаше още повече вестария в собствените му очи. Може и да не беше вторият след Михаил като кесаря, но беше много близък с владетеля и дори можеше да си позволи да пуска злобни шегички по адрес на кесаря, на които да се смее самият император. Може би кесарят бе подочул нещо и не го обичаше особено. Дори напоследък имаше наглостта да се поддаде на внушенията, че вестарият не управлява добре парите на Михаил, и лично му направи ревизия, която най-накрая завърши по-рано през деня, без да открие нищо смущаващо.

Евматий стана, подреди на спретната купчинка книжата на масата и макар да бе краят на лятото, сложи на рамената си леката памучна наметка. Почувства се уморен. Сметките с Варда бяха изцедили силите му. Ако кесарят си мислеше, че толкова лесно ще успее да открие нещо, трябва да е останал разочарован, помисли си вестарият и настроението му веднага се подобри. Заедно с Михаил щяха да се посмеят над безплодните опити да го хванат в злоупотреба. Евматий умееше да замита следите си и знаеше, че няма от какво да се страхува. Въпреки това работата с Варда го беше уморила. Трябваше да се отпусне. Да пийне чаша вино и може би да извика някоя от прислужниците в къщата... Или просто трябваше да се наспи.

Евматий се загледа в тъмната, огряна от луната, градина. Жегата най-после си беше отишла, през прозорците подухваше нощен бриз. Заедно с него се носеше цвърченето на цикадите и квакането на жабите, дългите сенки на дърветата се протягаха по окосената поляна.